След като най-накрая заспа, на Зара никак не й хареса да я будят може би след броени минути, както й се стори. Една ръка затисна устата й и тя почувства нечий топъл дъх до ухото си.
— Събуди се, принцесо. Нося ти вест от баща ти.
Когато чу за баща си, тя се пробуди съвсем.
— Ще си махна ръката, но трябва да обещаеш да не викаш.
Зара закима енергично и ръката се махна.
— Кой си ти?
Чу едва доловим шепот до ухото си:
— Аз съм Рашид, търговецът на камили. Шпионин съм на баща ти. Чух, че си била робиня в конюшните, но не ми се вярваше. Шейхът е същински демон, щом те е накарал да вършиш такава презряна работа.
— От кого чу слуховете?
— Наложниците на шейха говореха за тебе, когато бяха вчера на пазара. Но го чух и от други хора. Веднага съобщих вестта на Юсеф. Той лагерува в планините, точно отвъд оазиса. Днес получих отговора му. Иска да се приготвиш, защото утре вечер ще се опита да те освободи. Синьото племе ще нападне в най-тъмните часове на нощта.
— Как ще стане това? — запита Зара. Тя буквално трепереше от нетърпение.
— Юсеф и хората му ще се прехвърлят през стените. Бъди готова.
— Какво мога да направя, за да им помогна? Те трябва много да внимават, навсякъде има стражи.
Думите й потънаха в тишината. Пратеникът беше изчезнал.
Следващият ден мина ужасно бавно за Зара. Тя се опита да се занимава с всякакви неща, но не можеше да се удържи и все поглеждаше към високите стени. Къде ли е баща й сега, питаше се тя. Сърцето й се качи в гърлото, когато забеляза, че Джамал дойде в конюшнята и заповяда да оседлаят коня му. Двамата с Харун отиваха на лов в планините.
Първата мисъл на Зара бе, че ще открият баща й. Но после се укори, че изобщо е допуснала подобна възможност. Юсеф беше твърде умен, за да се остави да го хванат. Познаваше планините много добре и бе хитър като лисица. Джамал никога нямаше да го намери.
Тази нощ тя щеше да бъде със своя народ и никога повече нямаше да види Джамал. Но тази мисъл не беше толкова утешителна, колкото бе очаквала.
Умът на Джамал изобщо не беше в лова. Мислите му бяха завладени от упоритата берберска магьосница, която се бореше със зъби и нокти да не влезе в леглото му. Толкова ли е противен? Не, наложниците му не мислеха така.
— Ако не ти е до лов, Джамал, само си губим времето тук — подметна сухо Харун.
— Трябваше да изляза от къщи, приятелю — отрони Джамал. — Както си забелязал, напоследък не съм в особено добро настроение.
— Вземи вещицата със сила, Джамал — посъветва го Харун. — Беше търпелив много повече време, отколкото повечето мъже на твое място. Щом се насладиш на свежата плът на Зара, ще обърнеш мислите си към по-важни неща. Не ти е в характера да пренебрегваш наложниците си. Ако аз имах жена като Саха да ми доставя удоволствие, май никога нямаше да стана от леглото.
Джамал се замисли.
— Ти харесваш Саха, така ли, приятелю?
— Прости ми, господарю. Не съм искал да проявя неуважение. Грешно е да желая нещо, което не е мое. Приемам наказанието, което ще ми наложиш.
— Отдавна сме заедно, Харун. Нямам намерение да те наказвам за такова дребно провинение. Саха е досадно бреме и е необходима по-твърда ръка от моята, за да бъде укротена.
Харун се усмихна широко.
— Ако беше моя, щях да я укротя с нежно и неотслабващо търпение.
— Защо не си се оженил досега, Харун? — полюбопитства Джамал.
Харун се изчерви и отмести поглед. Не смееше да каже на Джамал, че не може да се ожени, докато така силно харесва Саха.
— Трябва да срещна жена, за която да поискам да се оженя — изрече той накрая.
Джамал смени темата.
— Може би имаш право. Нямам настроение за лов. Да се връщаме.
Харун изведнъж дръпна юздите на коня си.
— Виж, господарю! Пепел от лагерен огън — скорошен. Кой според тебе е минал оттук?
— Керваните обикновено не се отклоняват толкова много от обичайните си пътища — изрече замислено Джамал, слизайки от седлото, за да разгледа следите, които ясно личаха в песъчливата почва. — Но тук виждам следи от камили. Какво мислиш, Харун?
— Камилите не са носели тежки товари, господарю — каза Харун, като коленичи, за да погледне по-отблизо следите. — Отпечатъците от копитата са по-малки от тези на онези, които обикновено носят тежки денкове.
— Ездитни камили — изрекоха двамата в един глас.
— Берберски ездитни камили — уточни Джамал. — И са прекалено близо до Рая, обезпокоително близо.
— Мислиш ли, че Юсеф е дошъл за дъщеря си?
— Точно това си помислих. Откакто плених Зара, няма нападения над султанските кервани. Точно вчера получих съобщение от Исмаил, благодари ми, че съм го убедил да пощади живота на дъщерята на кадията. Доволен е, че Юсеф не го напада, след като дъщеря му е наша пленничка.