— Трябва да се подготвим, той вероятно ще се опита да я спаси. Ще предупредя стражите и ще сложа още наблюдатели.
— Ако хванем Юсеф, султанът сигурно ще се зарадва — каза Джамал.
Но още докато произнасяше тези думи, си представи колко съкрушена ще бъде Зара, ако баща й бъде пленен от султана.
— Предлагам да преместиш Зара в харема, и то веднага — каза Харун. — Нали не искаш да улесниш Юсеф да я намери?
Джамал се замисли върху предложението, но в крайна сметка го отхвърли.
— Тя ще остане в конюшните. Ако я преместим оттам, Юсеф ще се усъмни, че сме научили за намеренията му. Но ще намери добри посрещачи, когато се опита да я изведе. Трябва да обмислим добре плана си, приятелю. И трябва да го държим в тайна от Зара. Робите в конюшнята трябва да бъдат предупредени да се скрият довечера, каквото и да чуят, че става.
Зара забеляза с неудоволствие, че Джамал се е върнал. Двамата с Харун не носеха никакъв дивеч, което й се стори необичайно, тъй като околността изобилстваше с диви животни. На пръв поглед всичко си беше наред, така че тя предположи, че баща й е останал в скривалището си, докато шейхът е ловувал из планините. Видя Джамал и Харун да си говорят тихо с Ахмед и настръхна от любопитство. Нямаше причина те да заподозрат, че баща й довечера се готви да нападне имението и да я спаси.
Нощта идваше ужасно бавно, но когато най-накрая настъпи, вълнението на Зара нарасна до крайност. За да не възбуди подозрение, в обичайния час тя се прибра в яслата си и се престори, че заспива. Страхувайки се да не заспи наистина, тя се взираше в тъмнината и предусещаше радостта от срещата с баща си.
Не чу безшумните стъпки на Джамал и Харун, които се вмъкнаха в конюшнята и потънаха в сенките. Край стените, около портата и пред конюшните бяха разположени стражи. Така щеше да бъде всяка нощ, докато не се появи Юсеф. Но на Джамал му се струваше, че това ще стане тъкмо тази нощ.
Мъжете от синьото племе се прехвърлиха през стените тихо като привидения, почти невидими в синьочерната нощ. Джамал наблюдаваше, скрит в сянката, как те слизат безшумно от стените и запълзяват към конюшните. Преброи шестима. Явно имаха намерение да се промъкнат вътре, без да вдигат шум. Това беше смел опит, макар и обречен на неуспех.
— Идват — прошепнат Харун на ухото на Джамал. — Дай сигнала и моите хора ще ги заловят.
— Не, още не знаем кой от тях е Юсеф. Ако е тук, искам го жив.
Джамал и Харун се прикриха още по-дълбоко в сенките, когато една тъмна фигура се промъкна в конюшнята. Другите бербери останаха пред входа, без да знаят, че ги наблюдават.
Зара чу лек шум и скочи на крака.
— Татко, ти ли си?
— Да, дъще, аз съм. Трябва да тръгваме бързо. — Юсеф извади една синя роба изпод дрехата си и й я подаде. — Облечи се. Няма да изглеждаш подозрително на лунна светлина.
Когато синята роба зае мястото си, Юсеф каза:
— Хвани ме за ръка, тръгваме заедно.
Зара пъхна треперещите си пръсти в силната длан на баща си.
— Този мръсен звяр не ти е сторил нищо лошо, нали? Моят шпионин ми каза, че си изглеждала добре.
— Няма ми нищо — увери го Зара. — Ще бъда по-добре, когато напусна това проклето място. Трябва да пазим тишина; има и други, които спят в конюшните.
Те тръгнаха към вратата, водени от лъч лунна светлина. Зара беше изпълнена с надежди. Още малко и щеше да бъде свободна. Щяха да успеят! Имаха да преминат само краткото разстояние до стената и да се качат по въжетата, закрепени на зъбците, за да се прехвърлят на другата страна.
В тъмнината рязко отекна един заповеднически глас:
— Стой!
Десетина въоръжени мъже изскочиха от скривалищата си и обкръжиха берберите от синьото племе, прерязвайки пътя им за отстъпление.
— Не! — извика Зара. — Предадени сме!
— Не е предателство, сладка магьоснице — каза Джамал, излизайки от сенките.
Юсеф прикри Зара с тялото си и се обърна рязко към Джамал:
— Пусни дъщеря ми, шейх Джамал. Имаш мене. Зара вече не ти трябва.
— Грешиш, Юсеф. Зара много ми трябва. Не можеш да си представиш колко ми е потребна. А що се отнася до тебе, разбойнико, султанът има планове какво да те прави. Съдбата ти сега е в негови ръце.
— Не! — изкрещя Зара, излизайки иззад баща си. — Нима ще допуснеш смъртта на баща ми да ти тежи на съвестта?
— Юсеф наруши закона, Зара. Сега трябва да си плати.
— Всички от синьото племе са заловени, господарю — съобщи Харун. — Искаш ли да бъдат екзекутирани незабавно?
Зара издаде задавен вик и се вкопчи в баща си.
— Не — отвърна Джамал, — заключи ги в някой празен склад, докато реша какво да ги правя. Само султанът има власт да налага наказания.