— Хайде — каза Харун и побутна Юсеф с върха на ятагана.
Зара вирна предизвикателно брадичка.
— Аз ще ида с тях.
— Не, няма — каза Джамал с тих, но властен глас. Когато Зара се направи, че не го е чула, и се опита да тръгне след баща си, Джамал я сграбчи за ръката и я дръпна към къщата. — Ти, моя красива дивачке, ще останеш тук, където ще мога да те наблюдавам.
И той я поведе през вътрешния двор към стаята си.
— Всичко наред ли е, господарю? — изникна от сенките Хамет, вдигнал маслена лампа, която току що бе запалил, предусещайки завръщането на Джамал.
Сложи лампата на масата и обърна поглед към Зара.
— Съвсем наред, Хамет. Хванахме Юсеф.
— Да отведа ли тази воняща робиня в харема, господарю?
— Съжалявам, че миризмата на конюшня оскърбява обонянието ти, Хамет — обади се Зара със сладък глас, — но я намирам далеч по-привлекателна от смрадта в стаята на господаря ти.
— Да приготвя ли пръчките? — запита Хамет, смаян от безочието на Зара.
— Още не, Хамет — каза Джамал, като се усмихна на Зара само с уста. — Тази вечер Зара ще сподели банята и леглото ми. Ти можеш да вървиш да спиш.
— Сигурен ли си, че няма да ти трябвам? — запита Хамет, не желаейки да остави господаря си на милостта на берберската вещица.
— Мога да се справя, благодаря ти. Ще е необходима жена с език, много по-остър от бръснач, за да ме нарани.
Хамет се оттегли нерешително. Когато останаха сами, Зара се нахвърли върху Джамал:
— Какво ще правиш с баща ми?
— Баща ти е разбойник. Не аз, а султанът ще заповяда да го екзекутират. — Като каза това, я побутна към едно застлано с плочки отделение в далечния край на стаята. — Ела, отдавна ти трябва една хубава баня.
Джамал я бутна зад паравана и Зара се озова в един хамам, не по-малко изящен, но не толкова голям като онзи в харема. Огромната вкопана в пода вана беше обградена с възглавници и кушетки върху блестящи бели плочки.
— Свали си дрехите. Трябва да се изкъпеш, щом ще спиш в леглото ми.
— Предпочитам да спя на пода — възрази тя. — Сключили сме облог, не помниш ли?
Усмивката на Джамал беше всичко друго, само не и успокояваща.
— Нещата се промениха. Баща ти сега е мой пленник.
— Нищо не се е променило! — нападна го Зара.
— Ще поговорим за това по-късно. Събличай се и влизай в басейна. Ето тук има сапун.
Мърморейки под нос, Зара се съблече бързо и се потопи във водата. Тя беше топла и галеше нежно кожата й, както се бе потопила до шия. Затвори очи и облегна глава на ръба. Не можа да потисне въздишката, която се откъсна от устните й.
Усети, че Джамал я гледа, почувства върху себе си изгарящия му поглед. Всяка частица от кожата й пламна под изгарящия му поглед. Не се приближаваше към нея, само стоеше и я гледаше.
Зара отвори очи и се втренчи в него, стресната от силата на желанието му.
— Трябва ли да ме гледаш?
Той не отговори, само се обърна рязко и се върна в спалнята си. След секунда се появи с един кафтан.
— Когато се изкъпеш, облечи това и ела да си легнеш. Тази нощ, или каквото е останало от нея, ще си в безопасност при мене. Нито ти, нито аз ще можем да се насладим на усещането. Ти се тревожиш за баща си.
Напрегнатата атмосфера се разведри, след като Джамал я остави да се изкъпе в усамотение. След като насапуниса и изми тялото си, Зара се зае с косата, а мислите й ставаха все по-мрачни. Какво ще стане с баща й? Султанът ще го осъди ли на смърт? Какво можеше да направи тя, за да не допусне Джамал да предаде баща й на султана? Не можеше ли да му предложи нещо, за да пощади живота на баща й?
Отговорът дойде от само себе си, ясен и недвусмислен, но решително неприемлив. Тя имаше само едно, което да предложи на Джамал… самата себе си. Можеше да се поддаде на съблазънта му и да остане негова робиня за цял живот. Дори ако доживотното робство я убиеше, тя би се пожертвала заради баща си и заради всички, които разчитаха на него. Без Юсеф, който да ги води, берберите щяха да загубят битката против несправедливите данъци и можеше никога да не си възвърнат загубените земи.
Решението на този проблем не беше просто и не можеше да бъде взето без сериозен размисъл. Най-напред тя трябваше да помоли Джамал да й позволи да поговори насаме с баща си. Трябваше да разбере как най-добре може да помогне на Юсеф, без да застраши живота му. Ако беше нужно да пожертва невинността си, за да спаси живота на баща си, тогава така да бъде. И за да бъде честна пред себе си, тя по-скоро би пожелала тъкмо Джамал да е мъжът, с когото за първи път да вкуси насладата.