Когато се върна от банята, Джамал я очакваше. Лежеше на леглото, взирайки се разсеяно през прозореца към обсипаното със звезди небе. Усмихна й се и протегна ръце към нея.
— Ела, сигурно си изтощена.
— Откъде разбра, че баща ми ще дойде да ме вземе тази нощ? — запита Зара, настанявайки се предпазливо на ръба на леглото. — Кой го е предал?
Трябваше да получи отговорите, преди да заспи.
— Никой не е предавал Юсеф. Аз открих следи от лагерен огън, докато бях на лов вчера. И ми стана ясно. Керваните никога не минават толкова близо до Рая. Имението е далече от утъпканите пътища. Разбрах, че Юсеф рано или късно ще дойде за тебе, затова реших да наблюдавам всяка нощ, докато не се покаже.
— Пусни го.
— Да не си полудяла? Нямам намерение да се самоубивам. А точно това ще направя, ако предам Мулай Исмаил. Султанът иска Юсеф. Лягай да спиш, Зара. Много съм уморен, за да споря с тебе.
— Искаш ли ме, Джамал?
Той въздъхна и затвори очи.
— Повече, отколкото можеш да си представиш. Но когато те взема, няма да е набързо и посред нощ.
— Искам да говоря с баща си. Ще ми позволиш ли?
— Питай ме утре. Може тогава да съм по-склонен да ти го позволя.
Тя обаче трябваше да говори с баща си, преди да го пратят в Мекнес. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и изрече:
— Склонна съм да се пазаря за правото да се срещна с баща си.
Това привлече вниманието на Джамал. Очите му се отвориха бавно и той се взря внимателно в нея през присвитите си клепачи.
— Нямаш какво да предложиш в сделката, сладка малка магьоснице.
Гласът му беше нисък и предизвикателен, тръпки пролазиха по гърба на Зара.
— Имам нещо, което ти желаеш, господарю.
— Това, което желая, мога да го взема и без твое позволение.
Тя вирна войнствено брадичка.
— Насила, господарю. Така ли искаш да ме имаш?
— Не, сладка магьоснице. Искам те разгорещена и готова. Ще сключим облог с тебе. Който и двамата можем да изпълним.
7
Облъхвана от топлината на тялото на Джамал, Зара се събуди бавно на следващата утрин. В мига, когато отвори очи, осъзна много неща наведнъж. Голямата му ръка обгръщаше гърдата й, а тялото му бе плътно притиснато до нейното. Тя бе заспала едва призори, легнала неподвижно до Джамал, очаквайки той да посегне към нея. Но той не го направи. Лекото му похъркване накрая унесе и нея в сън.
— Събуди се. — Дъхът му погали нежно ухото й. — Спа ли добре, сладка моя магьоснице?
— Не. Не ми харесва да усещам ръцете ти по себе си.
Би ли могъл да каже, че тя лъже?
Джамал се надигна на лакът и я накара да се обърне към него.
— А на мене ми харесва ръцете ми да прегръщат тялото ти. Гърдите ти са великолепни. Тежки, твърди, но не много големи. Зърната ти стърчат като зрели череши, любимите ми плодове. Имам намерение да им се наслаждавам до насита.
Зара отблъсна ръцете му.
— Трябва да сключим сделка — напомни му тя. — Кога мога да видя баща си?
Той присви очи.
— Да, сделка. Много добре, сладка магьоснице, ще сключим друга сделка. Кажи си условията и аз ще кажа моите.
— Ти ме искаш, господарю. Можеш да ме имаш доброволно, ще идвам в леглото ти, докато ми се наситиш. В замяна ще те помоля да освободиш баща ми.
Джамал се изсмя презрително.
— Не, Зара. Не мога да освободя баща ти и ти го знаеш. Ето моите условия. Можеш да посещаваш баща си всеки ден, преди да го пратя в Мекнес. В замяна ще идваш доброволно в леглото ми всеки път, когато аз пожелая.
— Това не е приемливо, господарю.
— Забравяш — напомни й Джамал, — че си моя робиня. Няма нужда да сключвам сделка с тебе, щом притежавам тялото и душата ти. Причината, поради която го правя, е, че не искам да дойдеш в леглото ми насила. Но ти подлагаш търпението ми на голямо изпитание. Нямаш никакви права, сладка магьоснице. Приеми условията ми, иначе баща ти ще си понесе последиците.
Зара прехапа долната си устна, а умът й заработи трескаво. Толкова сериозно ли го беше предизвикала? Повечето мъже нямаше да се примирят с поражението си. Щяха да я вземат независимо от желанието й.
— Каза, че мога да виждам баща си, докато е тук.
— Така е.
— Тогава ми направи една малка отстъпка. Не изпращай веднага баща ми в Мекнес. Ще ти бъда много благодарна, ако го държиш затворен тук, вместо да го пращаш при султана.
— Рано или късно Юсеф трябва да бъде пратен в Мекнес — напомни й Джамал.
— Нека да е по-скоро късно — замоли го Зара. — Султанът още не знае, че татко е тук, а докато керваните му са заплашени, това няма да го интересува.
— Напротив. Исмаил иска главата на Юсеф. Но аз ще ти дам тази отстъпка, сладка моя. Юсеф и неговите хора временно ще останат мои затворници. Но не ми искай повече от това.