Зара почувства прилив на радост. Докато Юсеф все още се намираше тук, тя беше сигурна, че ще успее някак да го освободи. Ако получеше свободата на баща си, това щеше да си струва загубата на невинността й. Тя я беше запазила по-дълго от повечето жени; тринадесет години се смяташе идеална възраст за съпруга или наложница.
— Много добре, съгласна съм с твоите условия.
Джамал й се усмихна бавно и предизвикателно.
— Хвала на Аллаха. Моето търпение ще бъде възнаградено. В прегръдките ми, сладка магьоснице, ще можеш да бъдеш толкова дива, колкото пожелаеш.
— Искам да видя баща си — отвърна Зара, избягвайки да отговори на усмивката му.
Взетото решение не й доставяше особена радост.
— Ще уредя това. Имаш един ден да се приготвиш за мене. След като се видиш с баща си, Хамет ще те отведе в харема. Нафиза ще се погрижи за тебе.
В мига, когато Джамал изрече името му, Хамет влезе в стаята.
— Искаш ли да закусиш, господарю?
— Да, донеси закуска за двама. Зара ще яде заедно с мене.
Когато Хамет излезе, Джамал стана от леглото. Беше съвсем гол. Гледката накара Зара да остане без дъх. Краката му бяха дълги и мускулести, ясно очертани мускули и жили личаха под гладката златиста кожа. Цялата му фигура излъчваше сила и изящна грация. Сложил ръце на кръста, разкрачил леко крака, той се взираше през прозореца и си пое дълбоко дъх няколко пъти, преди да се обърне към Зара.
— Ела, ще се изкъпем заедно, преди да дойде закуската ни. — Протегна ръка към нея. — Хайде.
Зара му подаде ръка и го последва в хамама. Там намериха нов сапун и чисти дрехи, ваната искреше, напълнена с чиста прясна вода. Явно Хамет беше направил всичко, предположи тя. Джамал свали кафтана на Зара и влезе заедно с нея във ваната. Посегна към сапуна.
— Имаш красиво тяло — каза той, докато натриваше тялото й с жасминовия сапун. — Тази нощ ще го изследвам цялото. Преди края на нощта и ти ще познаваш тялото ми така интимно, както аз ще опозная твоето.
Ръцете му се плъзнаха предизвикателно по гърдите, корема и хълбоците й, после я обърна, за да насапуниса гърба и седалището й.
— Седни на ръба на ваната — нареди той.
Тя не посмя да не се подчини, иначе той можеше да промени намеренията си относно баща й. Когато седна на ръба на ваната, той посегна надолу към дясното й стъпало. Извади го от водата, насапуниса крака й чак догоре, а ръката му се отклони към влажния вход между краката и. Зара изохка и се размърда. Джамал като че ли не забеляза това, изми крака й и се залови с другия. Когато свърши, тя вече трепереше.
— Сега можеш да ме изкъпеш — каза той, — но не с жасминовия сапун. Предпочитам нещо не толкова женско.
Той й подаде бурканче течен сапун, който ухаеше на борови иглички и подправки.
На Зара й се дощя да лисне бурканчето в лицето му, но размисли. Докато баща й беше негов затворник, тя беше уязвима и изцяло под властта на шейха. Джамал знаеше, че тя ще направи всичко, само и само Юсеф да е в безопасност. Затова Зара гребна от сапуна и започна да натрива тялото му. С изненада установи, че й харесва усещането за плътта му под пръстите и, толкова гладка и твърда под кадифената повърхност на кожата. Трепна, когато мускулите му се размърдаха, реагирайки на нейното докосване. Нима нейните ръце му доставяха същата наслада, както неговите по нейното тяло, мярна се смътна мисъл в главата й.
Зара внимателно заобиколи мъжествеността на Джамал, която беше започнала да се надига, и насапуниса краката му. Когато свърши, отстъпи назад и каза:
— Готова съм, господарю.
Плахостта й озадачаваше Джамал. Никога ли не беше докосвала тялото на своя любим разбойник?
— Скоро, сладка магьоснице, ще свикнеш с моето тяло така, както си свикнала със своето. Трябва да учиш много, независимо от опита си. За съжаление, нямам много време да те уча точно сега. Ела, нека закусим заедно.
Хамет вече беше наредил храната, когато двамата се върнаха в спалнята. Зара хапна набързо малко варени яйца, питки, пресни плодове и кисело мляко. Нямаше търпение да се срещне с баща си.
— Готова съм — каза тя.
— А аз едва сега започвам — оплака се Джамал. — Знам, че бързаш да се видиш с баща си, затова Хамет ще те заведе.
Хамет пак се появи като по магия. Да не би да четеше мислите на господаря си, запита се Зара. Загледа внимателно как Джамал извади един голям бронзов ключ от метална кутия на абаносовата маса, инкрустирана със седеф.
— Наметни джелабата ми върху кафтана си — каза Джамал, подавайки ключа на Хамет. — Трябва да се носиш скромно пред хората, Зара.
Тя не възрази. Наистина беше благодарна за прикриващата я дреха. Без някакво облекло под него кафтанът беше годен само за в харема.