Хамет я поведе през двора към редицата едноетажни постройки, прилепени до южната стена на имението. Спря пред първата и пъхна ключа в ключалката. Вратата се отвори и Зара влезе вътре.
Единственият прозорец високо на стената пропускаше слаба слънчева светлина. Зара веднага забеляза баща си. Той седеше с кръстосани крака върху утъпканата пръст, облегнал гърба си на една пейка, която служеше и за легло. Пред него на ниска масичка имаше остатъци от храна и кана с вода.
— Татко!
Юсеф стана и протегна ръце към дъщеря си. Зара се хвърли в прегръдките му и се притисна силно към него.
— Съжалявам, дъще. Нещата не се развиха така, както бях планирал. Сега и двамата сме пленници на шейх Джамал. Не мога да си представя кой ни е предал.
— Никой не ни е предал, татко. Джамал видял следи от камили и от лагерен огън, докато ловувал в планината. Керваните рядко се отклоняват толкова много от утъпканите пътища. Той заподозрял, че ти и синьото племе сте наблизо. Можело да има само една причина да си тук — да ме спасиш. И затова ти е заложил капан.
— Не успях, Зара. Все едно съм мъртъв. Султанът иска главата ми и ще я има, когато ме пратят в Мекнес.
— Няма да те пратят в Мекнес, татко — каза Зара, снишавайки глас.
Знаеше, че Хамет стои отвън до вратата, и не искаше той да разказва после на Джамал какво е чул.
— Как така?
— Убедих Джамал да те задържи временно тук. Това ще ми даде време да освободя и двама ни.
Юсеф обаче не беше глупав.
— Ти си убедила шейх Джамал?
Сключих сделка с него.
Юсеф се намръщи.
— Нямаш властта да сключваш сделки, дъще.
— Грешиш, татко. — Тя почервеня и отмести очи. — Имам нещо, което Джамал желае.
— Искаш да кажеш, че още не е взел от тебе това, което желае?
— Не, нищо не е взел от мене. Аз не исках, а той не желаеше да ме насилва.
Юсеф като че ли се смути.
— Ти си негова робиня, нали? Той има право да прави с тебе каквото си пожелае.
— Не познаваш Джамал, татко. Той е… не е като повечето мъже. Може би майка му, англичанката, му е повлияла, но той не е мъж, който взима насила жените.
— Не можеш да се жертваш заради мене — възрази Юсеф, пребледнял. — Няма да го допусна.
— Не можеш да ме спреш. Джамал няма да ми стори зло. Сигурна съм. Знам как да намеря начин да освободя и двама ни, когато спечеля доверието му.
— Много опасно е. Не бива да го правиш. Толкова скоро ли забрави годеника си?
— Не, не съм го забравила. Но няма да позволя да загубиш главата си.
Изведнъж вратата се отвори и в килията влезе Джамал. Усещаше напрежението между бащата и дъщерята, но се направи, че не е забелязал нищо.
— Както виждаш, Зара, баща ти е добре. Не го морят от глад, не го бият. Върви с Хамет; той ще те отведе в харема.
Зара поиска да възрази, но не посмя. За успеха на плана й беше нужно Джамал да свикне да й вярва.
— Ще дойда пак утре, татко.
Погледът на Джамал проследи Зара, докато тя излизаше. После той обърна вниманието си към Юсеф.
— Дъщеря ти ме моли да запазя живота ти.
— Мислех, че съдбата ми ще се решава от султана.
— Така е, но на мене ми харесва да удовлетворя желанието на Зара. Поне временно. Ще останеш тук като мой затворник, докато реша, че повече нямам нужда от тебе.
— От това разбирам, че искаш да ме държиш жив, докато дъщеря ми ти доставя удоволствие в леглото. Когато ти омръзне, ще ме пратиш в Мекнес. Тогава какво ще стане с дъщеря ми, шейх Джамал?
Джамал се намръщи. Думите на Юсеф бяха твърде близко до истината, за да му харесат.
— Какво ти е казала Зара?
— Че не си й направил нищо лошо и че е сключила сделка с тебе. Зара е красива жена и малко мъже биха я оставили недокосната. Благодаря ти за това. Но не желая дъщеря ми да се жертва за мене.
— Това не е жертва, Юсеф. Всичко, което ще направим със Зара, ще бъде за наше взаимно удоволствие. Смятай се за щастливец, че имаш такава грижовна дъщеря. Каквото и да се случи, тя няма да страда заради твоите грехове. Двамата с нея сключихме сделка. Аз държа на думата си.
— Ти искаш една жена и ще направиш всичко, за да я имаш — обвини го Юсеф. — Не ми харесва това, което прави Зара. Вземи я за съпруга, щам толкова силно я искаш.
— Съпруга? — Джамал едва не се задави, произнасяйки думата. — Зара е моя робиня и нищо повече. Имам три наложници. Не ми трябва съпруга. Дълго време прекарвам в морето, съпругата само ще ми усложнява положението. Освен това, дъщеря ти вече е имала любовник. Тя знае, че мъжът иска за съпруга жена, която не е имала други преди него.
Юсеф с мъка преглътна гнева си. Джамал реши, че е дошло време да си тръгне, и излезе, докато Юсеф беснееше вътрешно от несправедливото му обвинение.