— Нещо тревожи ли те, дете? Няма от какво да се страхуваш с Джамал. Той няма да ти стори нищо лошо.
— Ти си мъдра, Нафиза. Искам да те помоля за съвет.
Челото на старицата се набръчка озадачено.
— Какъв съвет?
— Аз… не знам какво да правя довечера. Какво очаква Джамал от мене?
Нафиза се вгледа в Зара с неверие, изписано в издълбаните по лицето й бръчки.
— Не знаеш какво да правиш? Не те разбирам, дете.
Тъй като бяха сами, Зара заговори свободно.
— Аз съм още девствена. Знам какво правят мъжете и жените заедно, но как да се харесам на Джамал, като не знам какво точно да направя?
Нафиза се вгледа смаяно в младата девойка.
— Никога не си приемала мъж в тялото си?
— Не.
— Джамал знае ли?
Зара поклати глава.
— Мисли, че Сайед ми е бил любовник. Сайед беше годеникът ми. Убиха го в деня, когато Джамал ме плени. Не си дадох труда да му отварям очите.
— Може би трябва да ти приготвя възбудително средство — предложи Нафиза. — Въпреки че казваш, че отиваш при него доброволно, изглеждаш ми нерешителна.
— Не, нямам нужда от билки. Само ми кажи какво да правя.
Нафиза се засмя.
— Няма нужда аз да ти казвам какво да правиш. Джамал е опитен в изкуството да възбужда жените и ти без съмнение ще бъдеш готова. Той ще ти покаже чувствени удоволствия, които може да те шокират, но няма да направи нищо, с което да те нарани. Помни това и всичко ще мине добре.
Зара продължи да мисли над думите на Нафиза, докато си почиваше в стаята си в следобедните часове. Не се и съмняваше, че Джамал е опитен в изкуството да възбужда жените, защото неведнъж вече бе изпитвала омаята на изкусните му ръце и уста. Беше я целувал и я беше докосвал интимно, а еротичните му описания на нещата, които искаше да направи с нея, бяха я оставили задъхана и напрегната.
Да му каже ли, че е девствена, запита се тя. Реши да изчака и по-късно да види какво ще прави.
Едно почукване на вратата спря вихъра на мислите й. След миг Хамет влезе в стаята. В едната ръка носеше чаша, а на другата бе преметнал някакви прозрачни красиви одежди.
— Нафиза ти приготви сладко бадемово мляко. Каза, че ще ти помогне да се успокоиш. Тези дрехи ще носиш довечера — добави той и ги положи на леглото. — Шейх Джамал иска тази вечер да се храниш с него. Млякото ще те засити, докато дойде време за вечеря.
Зара взе чашата и отпи една глътка.
— Прекрасно е — каза тя, — благодаря.
Хамет я изчака да го изпие до дъно, взе празната чаша и се оттегли.
Зара насочи вниманието си към дрехите, които трябваше да облече за вечерта. Ахна смутена, когато откри, че „облеклото“ се състои от едно-едничко прозрачно копринено наметало, по което преливаха контрастиращи и искрящи сини оттенъци. Чувствайки се донякъде като жертвено агне, тя се уви в него и седна да чака кога ще я повика Джамал.
Когато Хамет дойде да я отведе, тя вече трепереше като лист, разтърсвана от нервни тръпки. Положението не стана по-добро, когато евнухът и поднесе подарък от името на Джамал. Огромният смарагд, който се плъзна в дланта й от копринената торбичка, беше съвършен във всяко отношение. Висеше на тънка златна верижка, която Зара надяна на шията си. Почувства студенината на камъка между гърдите си, дощя й се да скъса верижката и да го захвърли. Златната верижка й напомни, че е робиня и че ще стане една от онези жени, които презираше — покорна робиня за удоволствие. Нямаше окови по-унизителни от верижката, която й бе подарил Джамал. Преглъщайки гордостта си, тя последва Хамет до спалнята на шейха.
Хамет я бутна вътре и затвори вратата след нея, но тя продължи да стои като статуя. Стрелкаше погледи наляво и надясно, опитвайки се да гледа навсякъде другаде, само не и към кушетката, поставена на малък подиум. Замайващата миризма на тамян се увиваше около нея и я притегляше в света на еротичните фантазии на Джамал.
— Дълго чаках тази нощ, принцесо — каза Джамал, надигайки се да я посрещне. Жадният му поглед се спусна по стройната й, едва прикрита фигура, а после се качи отново към лицето й. — Носиш ли подаръка ми?
Тя кимна смутено.
Той скъси разстоянието помежду им и извади смарагда от падинката между гърдите й.
— Кожата ти го е затоплила. Избрах го, защото отговаря на цвета на очите ти. — Погледът му отново се спусна надолу. — Това наметало ти отива. По-късно ще го сваля, за да се насладя на всяка частица от свежата ти плът.
— Ще се опитам да ти доставя удоволствие, Джамал. Ако искаш да ми доставиш и ти удоволствие, ще направиш всичко бързо, за да мога да се върна в стаята си.
Джамал й отправи усмивка, която сякаш разтопи костите й, макар че тя по-скоро би умряла, отколкото да си го признае.