— Ах, сладка магьоснице, сигурно нямаш високо мнение за мене, щом смяташ, че ще си доставя удоволствие и ще те отпратя веднага. Не, когато зората оцвети небето, ти още ще бъдеш с мене. Преди тази нощ да свърши, великолепието на нашата любов ще те опияни. Примири се, моя войнствена принцесо, защото сега си моя, а аз съм ненаситен любовник.
— Запази живота на баща ми и ще изпълнявам доброволно всичките ти желания, господарю.
Тези думи едва не заседнаха в гърлото й. Джамал се изсмя гръмогласно.
— Нима най-накрая те опитомих, мъничко животинче? Не мисля. Не съм глупав. Знам защо така внезапно стана покорна. Искам те гореща и страстна, не като мъченица пред олтара на моята страст. Заклевам се, че преди тази нощ да е свършила, ти ще се питаш защо толкова дълго си ми се съпротивлявала. — Той хвана ръката й. — Ела и седни до мене, ще хапнем нещо леко.
Зара искаше да издере с нокти усмивката от лицето му и отчаяно се опита да сдържи избухливия си темперамент и езика си. Джамал беше най-егоистичният и най-надменният мъж, когото някога бе срещала. Беше му обещала да дойде доброволно при него, но никога не бе казвала, че това ще й достави удоволствие.
Прислужниците мълчаливо внесоха блюда с гъста супа, наречена харина, състояща се предимно от домати и чушки. На масата се появиха маслини и питки, а към края на вечерята — и пресни плодове, медени сладкиши и ментов чай. Джамал хапна малко и започна да отпива от чая, наблюдавайки как Зара рови разсеяно в чинията си. Накрая махна с ръка да изнесат храната. Прислужниците разчистиха остатъците от вечерята и се оттеглиха.
Зара вече бе започнала да усеща главата си замаяна, а тялото пулсиращо. Странното чувство се промъкваше във вътрешностите й и й пречеше да се съсредоточи върху друго освен върху начина, по който реагираше тялото й. Джамал забеляза объркването й и я изгледа остро.
— Нафиза приготви ли ти бадемово мляко, преди да дойдеш тук? — запита той уж небрежно. Зара го изгледа с любопитство.
Джамал изригна цветиста ругатня.
— По-добре да не беше го правила.
— Има ли значение?
Джамал вдигна рамене.
— Всъщност не.
Но очите му говореха съвсем друго. Погледът му, остър и напрегнат, се впиваше в лицето й, наблюдателен и очакващ нещо… нещо…
Както беше седнала на кушетката до него, Зара се размърда, объркана от странното усещане, което се разливаше във вените й като горски пожар, пораждайки желание, което я плашеше. Какво ставаше с нея? Пръстите й нервно се сплитаха и разплитаха в скута, докато умът й се опитваше да прозре странните неща, които се разиграваха в тялото й.
Тя нададе лек изненадан вик, когато Джамал я грабна и я изправи на крака.
— Искам да те вкуся — каза той и я привлече в прегръдките си. Устата му плени нейната, вкусвайки я с наслада, изследвайки мекотата на сочните й устни. — Имаш вкус на мед — прошепна той на ухото й.
Езикът му жадно облиза устните й, после се плъзна между зъбите й, за да отпие още от сладостта й. Зара изстена. Беше й горещо, ужасно горещо. Пламтеше цялата. Кръвта й се бе превърнала в жив огън. Зърната я боляха, докато притискаше хълбоци към слабините на Джамал, за да се отърси от изгарящата топлина на възбудата си, но нямаше освобождение, а само още повече топлина.
Джамал пъхна коляно между краката й, разбирайки състоянието й и причината за него. Аллах да я вземе Нафиза. Той не искаше Зара такава. Не беше наредил да й се дава възбудително средство, което Зара бе изпила с бадемовото мляко. Нямаше нужда от помощ, за да възпламени своята принцеса.
Зара изстена отново, притискайки се към коляното му, докато гърдите й бяха плътно опрени в неговите. Зърната й бяха толкова чувствителни, че я боляха. Нещо ставаше с нея! Искаше да чувства ръцете на Джамал върху себе си; искаше го вътре в себе си.
— Язди ме, сладка принцесо — прошепна Джамал с пресипнал глас. — Утоли глада си. По-късно отново ще те възбудя, когато действието на билката вече ще е отминало.
— Дал си ми билка? — ахна Зара, не можейки да мисли свързано.
Ако не получеше облекчение, щеше да се пръсне.
— Шшт, не говори. Още малко и ще свършиш.
Изведнъж тя извика, кулминацията й беше така силна, че й причерня пред очите. Когато се свести, видя, че лежи на леглото, а Джамал държеше мокра кърпа на челото й.
— Какво стана?
— Прости ми, Зара. Нафиза е действала на своя глава. Билката скоро ще престане да действа и тогава ще ти покажа, че нямам нужда от възбуждащи средства, за да те доведа до екстаз.
Зара изстена. Аллах да й е на помощ.
8
Запленен от русокосата чаровница, задрямала в леглото му, Джамал наблюдаваше равномерното повдигане и спускане на гърдите на Зара. Жаждата, надигаща се у него, беше невероятна. Пронизваща и мощна, тя бушуваше в гърдите му като хищен звяр.