Но въпреки това той предпочиташе да се люби със Зара, когато тя напълно контролира емоциите си. Не беше достатъчно тялото й да го иска. Това можеше да се припише на билката, която беше взела. Не, той искаше тя да го пожелае със сърцето и ума си, а не защото е погълнала възбудително средство.
Зара беше заспала малко преди това и Джамал реши да я остави да се наспи, за да отмине действието на билката. Още нямаше полунощ. Когато се събудеше, тя щеше напълно да владее себе си; ето тогава щеше да започне истинското съблазняване.
Когато Зара се размърда и изпъшка, Джамал не можа да се въздържи, положи я по гръб и започна да поглъща с жадни очи нежната спяща фигура на своята робиня. Разбъркана коса с цвят на узряла пшеница. Бледа кожа, безупречна като алабастър. Тялото й омайваше с нежните си извивки, тънката талия и великолепните гърди. Мощен импулс, по-силен от всичко, го накара да повдигне наметалото и да оголи тялото й за жадния си поглед. Красотата й бе вълнуваща и омайна. Той изстена, когато обгърна в шепи гърдите й.
Пое ги в ръцете си полека и ги остави да запълнят широките му длани, а после поднесе едната и другата към устата си, за да засмуче нежно набъбналите им връхчета. Зара се размърда от лекия му допир и той се усмихна.
Берберката се събуди от еротични усещания, които бяха невероятно възбуждащи. Изви се и тялото й заплува във вълшебна омая, в наслада, която беше плашеща и в същото време вълнуваща. Това я накара да замърка от удоволствие.
Една ръка се спусна по тялото й в гореща милувка и Зара веднага отвори очи. За миг я разсея влажният допир на нечия много опитна уста, която засмукваше зърното й. Макар че стаята беше осветена от една единствена лампа, тя веднага разпозна тъмнокосата глава на Джамал, наведена над нея, и усети как влажната топлина на устата му облъхва с нежна милувка гърдите й.
Джамал изведнъж вдигна глава и й се усмихна.
— Вече си будна. Добре. Как се чувстваш сега?
Тя се опита да стане, но твърдото му тяло я прикова към кушетката.
— Чувствам се някак… странно. Какво стана? Последното, което си спомням, беше… — Изведнъж тя си припомни всичко и се вгледа ужасено в Джамал. Той се усмихваше с хищна усмивка, от която й се прииска да го удари. — Аллах да ми е на помощ! Ти си ме упоил!
— Не, не съм аз — отрече настоятелно Джамал. — Обвинявай Нафиза, ако искаш, но не я съди строго. Не е искала да ти навреди. Дозата е била малка и действието й вече отшумява.
— Когато следващия път отвърнеш на ласките ми, всичко ще бъде истинско, а не под въздействието на билки. Ще получиш удоволствие, сладка магьоснице, не се съмнявай.
Зара не се съмняваше, че Джамал е способен да я възбуди. Вгледа се в устата му, в здравите му бели зъби, в меките и гъвкави устни и опитния език и разбра, че е загубена.
— Вдигни ръце — продължи Джамал. — Наметалото ти отива, но аз искам да те видя гола.
Дълбокият му глас я обвиваше в някаква мека топлина и тя се подчини, без да задава въпроси. Загледа в нямо вцепенение как прозрачната материя отлита от тялото й и се приземява в другия край на стаята като красиво блестящо петно върху постлания с килими под. Възбуждащият мирис на тамян изпълваше стаята, създавайки атмосфера, натежала от обещания. Устата й пресъхна и тя преглътна мъчително.
— Жадна ли си? — запита Джамал, поднасяйки й чашата, която стоеше на подноса със сладкиши и други вкусни изкушения.
Зара погледна недоверчиво към чашата, после към него.
— Само плодов сок е, кълна се.
И за да докаже думите си, той отпи голяма глътка, преди отново да й поднесе чашата.
Зара я прие и изпи жадно съдържанието й, а после му я върна. Джамал остави чашата на подноса и се наведе към нея, за да оближе капчиците по устните й. Те като че ли му се съпротивляваха, затова той отвори уста и я впи в нейната. Зацелува я страстно, почти насилствено, а целувките му имаха горещия, замайващ вкус на грях и съблазън.
Зара усети силен импулс да се противопостави на този арогантен шейх, но го потисна, защото знаеше, че съпротивата няма да донесе нищо добро за баща й. Джамал искаше покорен съд за своята страст, а тя беше обещала да му се подчинява. Свободата на баща й за нея означаваше повече от невинността й. Ако можеше да я спечели, като утоли жаждата на Джамал, тогава щеше да му даде девствеността си на сребърен поднос. Колкото по-скоро спечелеше доверието му, толкова по-скоро щеше да освободи баща си.
Ръцете на Джамал се спуснаха по тялото й и намериха чувствителните места, които я караха да пулсира и да се топи в огън. Устата му последва пътя на ръцете, прегаряйки огнена пътечка към гърдите й, където той жадно се нахвърли върху зърната. Тя ги почувства да се втвърдяват и да набъбват под допира му, усети невероятно удоволствие, докато той ги галеше, почувства и как насладата се спуска чак между краката й. Съзнанието й се изпаряваше, тя изпусна дълъг, агонизиращ стон. Това, което усещаше, беше съвсем истинско.