Зара го изгледа за миг, после му поднесе устните си. Макар да знаеше, че е наранила гордостта му, тя не съжали за острите си думи. Не искаше той да й дава удоволствие. Искаше да поддържа живи у себе си яростта и огорчението. Страхуваше се какви ще бъдат последиците, ако той я накара да копнее за тялото му, за допира му, за страстта, която изстискваше от нея.
Устата на Джамал се прилепи плътно до нейната, а гневът й бавно започна да се разтваря в нещо, което не можеше да контролира… в страст. Винаги бе успявал да контролира желанията, докато не бе придобил една берберска робиня. После всяка мисъл изчезна от главата му, той изви рязко кръста си и отнесе с един тласък девствеността на Зара.
Зара изпищя и тялото й се стегна, докато Джамал проникваше с цялата си дължина в нея. Той я убиваше.
— Отпусни се — прошепна Джамал срещу устата й. — От край време всяка жена е минавала през болката. Обещах ти наслада и ще я имаш.
Той я разкъсваше. Дъхът на Зара заседна в гърлото й; тя се страхуваше да диша, иначе вероятно щеше да се разпадне. Но Джамал, изглежда, знаеше какво прави и започна да я гали, докато болката отстъпи и тя беше готова да реагира.
— Сега започва удоволствието — каза той, когато усети, че тя се отпуска и вълната на съпротивата се оттича. — Ти си стегната, Зара, толкова си стегната, но това прави удоволствието още по-сладко. Движи се с мене, отвори се за мене, стигни до края с мене.
Сладостният натиск на мъжествеността му вътре в нея отключи един първичен инстинкт и тя започна да движи в кръг хълбоците си, притискайки се към мощното му тяло. Джамал отговаряше на плахите й опити, навлизаше и се отдръпваше, водеше тялото й по възхитителен начин, който отнемаше от ума й всяка свързана мисъл.
Той сниши глава и отново я целуна по устата, нежно, дълбоко, шепнейки еротични окуражаващи думи. Движеше се заедно с нея и тя приемаше атакуващата му топлина, като увиваше ръце около широкия му гръб и го притискаше към себе си. Той инстинктивно я притискаше още по-силно към себе си и се заравяше още по-навътре в медената й сладост, отново и отново, влизайки и излизайки с неукротима сила.
Горещи вълни кръстосваха по кожата й и се събираха като огромни огнени езера ниско в корема. Тя стисна раменете му и се прилепи към него, докато мъжествеността му проникваше по-дълбоко и по-дълбоко, а мощните му мускули се стягаха и местеха под пръстите й. Той свиваше мускулите на седалището си и навлизаше все повече, отнасяйки я все по-нависоко, в свят на нажежено великолепие. Огромни, всепоглъщащи вълни на оголени желания се набираха и я заливаха, издигайки я към безумно блаженство. Тя извика името му и цялата се разтрепери.
Джамал почувства как екстазът се набира и избухва в нея, чу я да вика името му и изпадна във възторг, защото разбра, че й е доставил наслада. Тогава го връхлетя собствената му кулминация и той се стегна, изливайки семето си в нея. От гърлото му се изтръгна вик и той се заби дълбоко в недрата й, докрай, докато не остана какво повече да й даде. За миг изгуби всякаква представа за време и място, спускайки се надолу по спиралата на еуфорията в прегръдките на съвършеното блаженство.
Вярно е, помисли Джамал, докато се носеше в мъглата на забравата: никоя жена не го беше карала да се чувства така. Той беше хедонист, жаден за чувствено удоволствие, и получаваше насладата си от намирането на нови и разнообразни начини да го постигне. Красивите жени, еротичните игри и сексуалната възбуда бяха за него също толкова необходими, колкото да се храни и да диша, а той обикновено задоволяваше апетита си до край. Имаше славата на майстор в любовните игри и бе прекарал доста голяма част от зрелия си живот в усъвършенстване на тези си умения.
Наложниците и любовниците му не бяха невинни създания и умееха да го задоволяват по най-различни начини. Но за Джамал беше повече от непонятно това, че една съвършено дива девица го бе задоволила така, както никога досега не му се бе случвало. Погледна към Зара и разбра, че тя го гледа с озадачено и донякъде изплашено изражение.
— Хареса ли ти? — запита я той.
Арогантна полуусмивка повдигна ъгълчето на устните му. Много добре знаеше отговора.
— Какво направи с мене? Никога не съм губила власт над себе си така, както сега.
Струваше й се, че е обладана от някакъв демон. Макар че усещането бе невъобразимо приятно, може пък да беше изгубила душата си, а тя не беше готова да я даде на никой мъж.
— Не очаквах да намеря девица, Зара. Още има какво да учиш, но ще ми достави огромно удоволствие да ти открия радостите на любовната игра.
— Сега мога ли да си отида в стаята?