— Какво правиш във ваната на Джамал?
— А ти какво правиш в неговата стая? — върна въпроса Зара.
— Отивам там, където си поискам. Аз не съм робиня на Джамал, ти обаче си. Никоя жена не е прекарвала цялата нощ в стаята на господаря. Ти си го омагьосала — обвини я Саха.
Зара стисна устни.
— Остави ме, господарке Саха. Искам да се изкъпя на спокойствие.
— Много си вириш носа като за робиня, Зара. Джамал скоро ще се отегчи от тебе и ще се върне в любящите го обятия на наложниците си.
— Честита да си му на Джамал, щом мислиш, че можеш да го задоволиш — подразни я Зара. — Кога за последен път ти или другите сте споделяли леглото му?
Саха й отпрати опасна полуусмивка.
— Внимавай, робиньо, защото може да не живееш много, за да се радваш на господаря ни.
Обърна се и излезе. Зара се опита да забрави ревността на наложницата и спокойно се изкъпа. Тъкмо посегна към кърпата, когато Джамал влезе в хамама. Приклекна до ваната и й се усмихна.
— Радвам се, че си се възползвала от банята ми. — Протегна ръце към нея и я извади от водата.
Зара посегна към кърпата, но Джамал отмести полека ръцете й и сам се зае да я изсуши.
— Боли ли те? — запита той, когато прокара кърпата между краката й и я видя да стиска клепачи.
— Малко — призна тя.
— Снощи ми беше много приятно с тебе. Тази вечер ще ти покажа как можеш да използваш сребърните топчици, за да си доставяш удоволствие.
Зара преглътна конвулсивно, думите му възбудиха еротичните и фантазии.
— Довечера ли? Може би някоя от другите ти жени…
Джамал направи гримаса.
— Нямам желание за тях. Не, Зара, ти ще дойдеш при мене тази вечер. Хамет ще те доведе. А сега — гладна ли си? Хамет е донесъл нещо да закусиш. Аз вече ядох, но сега ще изпия един чай с тебе.
— Нямам какво да облека.
Думите й бяха резки, поведението — също. Аллах, колко искаше да го мрази заради това, което бе направил с нея. Беше й дал невероятно удоволствие, но това й бе струвало гордостта.
— Хамет ти е донесъл кафтан, който да облечеш.
След като облече кафтана, Зара се нахрани добре с кисело мляко, пресен пъпеш, смокини и меденки. Джамал я гледаше как яде, впил жадни очи в устните й. Когато свърши закуската, попи устни със салфетката и каза:
— Искам да видя баща си.
— Предположих, че ще поискаш. Дадох ключа на Хамет. Той ще те придружи. Имам работа в селото и няма да се видим чак до довечера, когато ще дойдеш при мене.
Той обгърна бузата й в дланта си, а внезапно потъмнелият му поглед натежа от обещания.
— Нямам търпение, сладка магьоснице. Облечи само един облак върху голотата си, когато дойдеш тази нощ при мене. — Наведе се и облиза нежно ръба на устните й с върха на езика си, а после притисна нежно своите устни към нейните. — И си сложи смарагда. Харесва ми как яркозеленото изпъква върху бялата плът на гърдите ти.
Зара не можа да каже нищо, а Джамал вече излизаше от стаята. Тя още събираше разпилените си мисли, когато Хамет дойде, поклони се ниско и каза:
— Ще те отведа при баща ти, господарке.
Тя се изправи и болезнено премига при внезапната болка между краката.
— Готова съм, Хамет.
Когато Зара влезе в килията, Юсеф се вгледа в нея, търсейки признаци, които щяха да му разкрият какво е състоянието й. Беше ли се поддала на чара на красивия шейх, запита се той. Дали я е наранил? Аллах, толкова безпомощен се чувстваше в момента.
— Татко! — Зара падна в обятията на Юсеф, същевременно кипейки от възмущение, че го вижда затворен в тази дупка, в която едва имаше място колкото човек да се обърне. Колкото повече време й отнемеше съставянето на плана, толкова повече щеше да страда баща й. Тя можеше да го направи, знаеше, че може. Но какво щеше да струва това на чувствата й, запита се унило. Колко време щеше да успее да запази равнодушие с такъв ненаситен любовник като Джамал, който я изкушаваше и я караше да усеща греховни неща, които тя не разбираше?
— Добре ли си, дъще? — запита Юсеф. — Изглеждаш ми бледа. Зле ли се държа с тебе онзи демон? Или си се отказала от този опасен план, който беше замислила?
Зара нямаше смелост да погледне баща си в очите.
— Не ме е наранил, татко. Джамал беше… внимателен. Но това няма значение — побърза да добави тя. — Не след дълго ще спечеля доверието му. А когато това стане, ще се възползвам, за да си върнем свободата. Няма да бъда робиня на никой мъж.
По обветреното лице на Юсеф се изписа безсилна ярост.
— Ти си добра дъщеря, Зара. Не заслужавам жертвата ти. Ще убия шейх Джамал заради това, което ти причини. Щом се освободя, няма да си намеря място, докато не го видя наказан.