— Остави Джамал, татко. Той скоро ще се върне в морето да пиратства. Султанът е нашият голям враг. Трябва да продължим да нападаме керваните на Исмаил, само че другия път ще внимаваме повече. С парите на султана ще плащаме данъците, които той налага на народа ни.
Юсеф се усмихна.
— Ти си истински боец, Зара. Ако всички бербери бяха така твърди като тебе, сега щяхме да сме свободни и сами да владеем градовете си.
— Време е да тръгваме, господарке — каза Хамет, заставайки на прага. — Трябва да те върна в харема.
На Зара никак не й се искаше да се връща в харема. Имаше да говори още с баща си, но Хамет беше непреклонен.
— Ще се видим утре, татко — увери го тя, докато евнухът затваряше и заключваше вратата след нея.
За огромно съжаление на Зара, когато влезе в харема, и трите наложници се изтягаха в главната зала. Тя се опита да не им обръща внимание, но Лейла я покани да си вземе нещо разхладително. Понеже не искаше да дразни допълнително тяхната неприязън, Зара прие, макар и с колебание.
— Нали Джамал е великолепен любовник? — запита Амар коварно. — Наслади ли ти се? Той рядко харесва девственици. Толкова са неопитни, че чак са жалки. Девствеността е необичайна за жена на твоята възраст.
Зара ахна, изненадана от това, че те знаят всичко.
— Кой ти каза?
— Има си начини — изрече тайнствено Саха. — Нищо скрито няма в такава къща. Какво ще прави сега Джамал с тебе, след като вече те е имал?
— Може би ще я продаде — обади се Амар с надежда в гласа.
Изведнъж в стаята влезе Нафиза.
— А, Зара, ето те и тебе. Ела с мене. Щом ще забавляваш довечера Джамал, трябва да те подготвя подобаващо.
Три чифта очи се впериха в Зара с явно недоумение.
— Не може да бъде! — протестира Саха.
Нафиза кимна вещо.
Хамет няма да ме лъже.
Ъглите на нацупените начервени устни на Саха се отпуснаха унило надолу.
— Та тя не е типът на Джамал. Много е кльощава и изобщо не е женствена.
Зара не се стърпя.
— Сигурно все пак е намерил нещо, което да хареса в мене — подразни ги тя. — Сега, ако ме извините, отивам да си почина. Почти не мигнах тази нощ.
Саха изпищя възмутено и вбесено, а по лицата на Лейла и Амар се виждаше, че и на тях думите на Зара никак не са им харесали.
Зара се отдалечи с гордо вдигната глава. Може и да беше робиня, но нямаше да е за дълго. Ако всичко тръгнеше според плана, скоро нямаше да бъде тук и жените на Джамал щяха да му се радват колкото им душа иска. Тя не си беше поставяла за цел да омагьосва шейха. Трудно й беше да му се подчини, с нейния независим характер и огнен темперамент. Щом се върнеше при своя народ, щеше да забрави шейх Джамал и екстаза, който бе открила в прегръдките му.
9
Зара се събуди от дългата дрямка огладняла и ожадняла. Високата чаша с плодов сок и купата с кисело мляко, които някой беше оставил на ниската масичка до нея, я приканваха да ги вкуси и тя изпи жадно освежаващата течност. После изяде киселото мляко, наслаждавайки се на сладко-киселия му вкус.
— А, събудила си се — каза Нафиза, дотъркалвайки телесата си в стаята. — Става късно. Имаме да свършим много работа, преди да те пусна при Джамал.
За съжаление на Зара наложниците на Джамал я наблюдаваха внимателно, докато тя се къпеше и се приготвяше за господаря им. Тя не можеш да сдържи мисълта, че трите търсят да й открият някакви недостатъци, така напрегнато се взираха в нея. Да зяпат, реши Зара и престана да им обръща внимание. Само да знаеха колко отчаяно искаше да напусне това място, нямаше да я притесняват.
Слънцето залязваше бавно, когато Хамет дойде да я вземе. Този път нямаше да отиде при Джамал гола, както той бе настоял. Облече златисто-тюркоазен кафтан, който подчертаваше слънчевите отблясъци на кожата и. Въпреки че не беше в природата й да се подчинява на някой мъж, тя искаше да изглежда привлекателна, заради баща си. Свободата на баща й беше по-важна от нейната гордост. Един ден Джамал щеше да си плати за това, че я бе поробил, и тя се надяваше да е скоро. Преди да е загубила нещо повече от гордостта си.
Джамал едва сдържаше нетърпението си. Разхождаше се неспокойно из стаята, очаквайки всеки момент вратата да се отвори и в стаята да влезе Зара. Беше я притежавал, точно както се бе зарекъл, но сякаш самият той беше притежаваният. След като бе събудил страстта на Зара, вече не желаеше наложниците си. Жаждата му за Зара беше почти като болест и това го плашеше.
Той вече се беше втвърдил, когато Зара пристъпи прага на стаята му, озарявайки я с пламъка на духа си и вълшебната си красота. Изведнъж загуби апетит за изкусителната храна, оставена на масата пред него; искаше да вкусва само сочната плът на Зара, да се насити със свежото й тяло. С почти хищна усмивка той я подкани да се приближи. Погледът му проследи вълнообразните движения на тялото й, възхищавайки се на начина, по който щедрите й извивки се разкриваха под дрехата в тюркоазено и златисто. Искаше я, искаше я точно сега. Храната и напитките можеха да почакат.