Зара усети горещия поглед на Джамал върху себе си и усети, че й е трудно да диша. Трудно й беше дори да премества единия си крак пред другия, за да направи една крачка. Погледна го в очите и се почувства оплетена в мрежа. Ненавиждаше вълнението и стъписването си, ненавиждаше необходимостта да се преструва на покорна в ръцете му, макар да започваше да копнее за същите тези наслади, които я караха да тръпне в ужас. Трябваше да се махне оттук колкото може по-скоро, преди умът й да е приел ролята й в живота на Джамал, преди тялото й да е започнало да копнее за ласките му. Тя беше берберска принцеса, а не робиня, зависима от волята на своя господар.
— Красива си — изрече Джамал. Тъмните му очи блеснаха одобрително, когато хвана ръката й и я накара да седне до него на купчината възглавници. — Ти ме омагьоса, сладка вещице.
— Не съм имала такова намерение, господарю — каза Зара, макар че всъщност точно това се стремеше да постигне.
— И аз нямах намерение да си загубя ума по тебе — призна искрено Джамал. — Нуждата от храна и питие бледнее в сравнение с жаждата ми за тебе.
Думите му бяха още по-възбуждащи, отколкото билката, която й бяха дали първия път, преди да легне с него. Зара се опита да не им обръща внимание, но ръцете на Джамал по тялото й непрекъснато я връщаха към усещането. Когато се опита да приеме пасивно целувките му, той почувства отдръпването й и поклати глава. За миг я съблече и я подлуди с горещите си уста, език и ръце. Не можеше да чака. Трябваше да я има веднага.
Влезе в нея плавно, неспособен да отлага нито миг повече момента на съединението им. Чувстваше се като нетърпеливо момче с първата жена в живота си.
— Прости ми, любов моя, че съм така припрян. Ти ме изкушаваш невъобразимо — прошепна той, докато навлизаше докрай в нея. — Но нощта едва започва и ние ще вкусим екстаза много пъти, преди да съмне.
Зара се изви рязко нагоре, посрещайки дълбоките тласъци на Джамал с радостен вик, въпреки че се бе зарекла да остане безучастна към любовта му. Притисна седалището му и започна да се гърчи под него и до него, докато душата й не напусна тялото и съществото й сякаш се разпадна. Стенейки и пъшкайки, Джамал също достигна края с взрив от несдържана наслада, после се отпусна тежко върху Зара, заравяйки глава на рамото й, докато сърцето му полека започна да забавя неравномерното си биене.
Щом се съвзе, той се надигна и я погледна, явно смаян от дълбочината на чувствата си към тази своя робиня. Нямаше обяснение за начина, по който Зара му беше влязла под кожата, за да докосне сърцето му. Нямаше отговор на въпроса защо бе допуснал да се случи подобно нещо. Той не изпитваше особени чувства към наложниците си. Само Зара, робинята, бе пленила волята и подчинила разсъдъка му.
— Не знам какво направи с мене, сладка магьоснице, но изведнъж разбрах, че те искам повече, отколкото ти си склонна да ми се отдадеш. Отдай ми се, Зара. Предай се изцяло в моите ръце. Приеми истината — ти ме искаш точно така отчаяно, както и аз тебе.
— Не мога да повлияя на начина, по който реагира тялото ми, Джамал. Ти си опитен, докато аз не съм. Но знай, господарю, че моето сърце и ум абсолютно отхвърлят това, в което съм се превърнала.
Джамал мълча дълго време. Когато най-накрая проговори, думите му шокираха Зара.
— Ще ми дадеш ли всичко от себе си, ако те направя моя съпруга?
— Твоя съпруга? Не! Не може да говориш сериозно. — Тя почувства, че се задушава. Да стане съпруга на Джамал би означавало да предаде това, в което вярваше, самото си съществувание. Не можеше да понесе това бреме. — Ти няма да си щастлив с мене. Не мога да се меря с наложниците ти.
— Може би си права — допусна Джамал. — Но винаги ми е било трудно да устоя на предизвикателствата. А ти, сладка магьоснице, си предизвикателство, което си струва усилията.
— Джамал, аз… — Думите заседнаха в гърлото й.
— Ще поговорим по-късно. — Очите му блеснаха с мрачен пламък, обещавайки неизречени блаженства. — Ако си си починала, ще изследваме още по-пълно еротичната любовна игра, за която ти говорих преди. Готова ли си да научиш тайната на сребърните топчици? Зара се втренчи в него.
— Не мисля…
— Не се предполага да мислиш, а само да чувстваш.
Той се плъзна върху тялото й и разтвори краката й с длани. С топла вода и мека кърпа, оставени специално за целта, изми семето си от нейното тяло и от своето. После наведе глава и целуна гладкото й хълмче, намирайки пъпчицата на насладата с върха на езика си.