Започна да я гали и да люби Зара с устата си, поемайки аромата и вкуса й. След няколко минути, когато и двамата бяха разсеяни, той посегна към малка кадифена торбичка, която бе оставил наблизо. Зара го загледа внимателно, докато той развързваше връвчиците и в дланта му се озоваха два малки кръгли предмета.
— Няма от какво да се страхуваш — каза Джамал и й протегна двете гладки, съвършено симетрични топчици, за да ги огледа. — Обещавам ти, че ще ти хареса и дори ще искаш да ти доставям наслада с тях и в бъдеще.
Зара се съмняваше. Въпреки годините, в които бе яздила редом с баща си и бе общувала с мъже, тя беше съвсем невинна. Преди Джамал да се заеме с нея, не знаеше, че има огромно множество най-разнообразни еротични удоволствия.
— Отвори се за мене, любов моя — каза Джамал с глас, пресипнал от желание, докато се вглеждаше в розовата влажна плът между бедрата й. — Отпусни се — прошепна той, пъхвайки едната сребърна топчица във влажния й проход, и зачака тя да свикне с усещането.
После я разтвори с палец и показалец и пъхна втората. Двете топчици се удариха една в друга и Зара подскочи силно, когато през нея пробяга невероятна наслада.
— Какво става?
— Кажи ми какво чувстваш.
— Чувствам… Аллах да ми е на помощ… сякаш утробата ми е в огън — Тя се размърда и топчиците отново се удариха, изпращайки вълни от чиста наслада по вените й. Мощната кулминация, която последва, беше взривоопасна смес от агония и екстаз. Тя се заизвива, викайки: — Благословен да е Аллах, какво удоволствие! Не мога да го понеса.
— Понеси го, сладка магьоснице, понеси го и го запомни. — Той стисна ханша й и я наклони надясно, от което Зара ахна и отново извика.
После я побутна наляво и тя пропадна презглава в нов мощен оргазъм. Омаломощена от делириума, тя загуби всякаква представа за действителността.
— Моля те, недей повече, моля те — изстена тя слабо. — Убиваш ме.
Победоносна усмивка изви нагоре ъгълчетата на чувствените му устни.
— Казах ти, че ще ти хареса.
Той внимателно извади сребърните топчици и ги прибра в торбичката.
Зара изпусна дъх облекчено. Още малко наслада и щеше да умре от нея.
— Мога ли да се върна в стаята си? — запита тя с надежда.
— Нощта още не е свършила, а аз не мога да понеса раздялата с тебе. Почини си, любов моя. После ще хапнем, а след това ще отидем там, където ни отведе нощта.
Там, където ги отведе нощта — това беше място извън всичко, което Зара някога бе сънувала. Сребърните топчици останаха в торбичката си, но Джамал намери други начини да й дава и да получава удоволствие.
Макар че не го каза с определени думи, Зара беше уверена в силните чувства на Джамал към нея. Именно към такава власт се стремеше тя. Интуицията й подсказваше, че никога няма да намери по-подходящ момент да подготви бягството си, че доверието на Джамал беше толкова голямо, колкото никога досега. Утре щеше да го помоли за позволение да иде до селото.
Зара се събуди рано на следващата сутрин. Джамал още спеше дълбоко до нея, когато тя стана и се изкъпа. Когато се върна, той седеше в леглото и я чакаше.
— Липсваше ми.
— Тук съм, господарю.
— И изглеждаш по-красива от луната и звездите. Ако не трябваше днес да пътувам до Мекнес, щях да те задържа в леглото си и да се любя с тебе целия ден.
— В Мекнес ли? — Страх я разтърси цялата. — Отиването ти там има ли нещо общо с баща ми?
— Не и този път, сладка магьоснице. Султанът е много доволен, че нападенията над керваните му спряха. Доколкото знам, не е научил, че Юсеф е мой пленник. Мисли, че нападенията са спрели, защото Юсеф, се страхува, че ти ще пострадаш, ако той не престане с набезите. Отивам в Мекнес заради моя пиратски кораб. Исмаил иска много плячка и затова настоява да се върна в морето.
— Колко време няма да си тук?
Джамал изглеждаше доволен.
— Ще ти липсвам ли?
Зара сви рамене.
— Ще се върна надвечер. Хамет получи нареждане да те доведе в стаята ми, щом се върна.
— Ще ми направиш ли една услуга, Джамал?
Той й изпрати бляскава усмивка.
— Тъй като ти ми достави голямо удоволствие тази нощ, настроението ми е много добро. Какво желаеш, Зара?
— Искам да посетя селото. Много дълго съм вече тук, в твоя дворец. Скучно ми е. Свикнала съм да живея на открито, да се движа и да яздя под слънцето и вятъра.
Тъмните вежди на Джамал се вдигнаха въпросително.
— Нима не правим точно това всяка нощ? Може би ще изисквам присъствието ти в леглото ми и следобед, а не само нощем. Това ще задоволи ли желанието ти за движение?