Зара сдържа гнева си с върховно усилие на волята. Нима Джамал не мислеше за нищо друго освен за съвкупление?
— Не исках да кажа това и ти го знаеш.
— Кажи ми от какво имаш нужда и ще ти го купя — каза Джамал, изплъзвайки се от темата. — Коприна, сатен, украшения? Харесваш ли рубини?
— Искам да ида пеша до селото и сама да се разходя из пазара. Прати стражи с мене, ако искаш, но не ми отказвай удоволствието да изляза.
Ако искаше планът за освобождаването на баща й да успее, тя се нуждаеше да има свобода, за да потърси помощ в селото.
Джамал се замисли. Откакто бе започнала да му се подчинява, Зара се бе променила. Изглеждаше примирена с пленничеството си. Макар да не се бе съгласила да стане негова съпруга, не беше и отказала еднозначно. Собствените му чувства бяха противоречиви. Дори той самият беше потресен от това, че помоли Зара да се омъжи за него. Предложението беше прибързано, но той не можеше да се застави да съжалява за него. Кога се бе увлякъл толкова силно по Зара, запита се Джамал. Вярваше ли й достатъчно много, за да и позволи повече свобода?
— Моля те, Джамал — каза Зара, ненавиждайки начина, по който той я принуждаваше да се моли за толкова дребна привилегия. — Твоите наложници могат да ходят където си искат.
— Те не са робини — напомни й Джамал.
Зелени пламъчета се разгоряха в очите на Зара. Напомнянето за ниското й положение нанесе ужасен удар по гордостта й. Захапа долната си устна, за да не излее гнева си. Но той не беше единствената емоция, която бушуваше в нея. Изпитваше към Джамал чувства, за които не смееше да мисли. Когато беше в ръцете му, приемайки омаята на неповторимото му любене, усещаше, че сякаш мястото й е точно там.
Джамал не беше жесток като султана. Не се държеше лошо с жените си. Като негова робиня тя не беше понасяла нищо друго освен насладата от любовта му. И в момент на слабост той я беше помолил да се омъжи за него. Което, разбира се, не подлежеше на обсъждане. Важното беше да изгони всякакви нежни чувства към красивия шейх от ума и сърцето си и да се съсредоточи върху бягството. Животът на баща й зависеше от нейната способност да остане незасегната от чувствените набези на Джамал. Не можеше да си позволи да се влюби в него. Всичко, което искаше от Джамал, беше неговото доверие.
— Ще отхвърлиш ли молбата ми? — запита тя рязко.
— Хайде усмихни се. Можеш да отидеш на пазара. Поискай от Хамет джелаба и забули добре лицето си.
Въодушевена, Зара склони глава, приемайки условията на Джамал.
— Благодаря, господарю. Ако ти е угодно, сега ще ида при баща си.
Джамал се намръщи. Беше изненадан, че до султана още не е достигнала вестта за пленяването на Юсеф и това, че той е тук, в Рая. Налагаше се скоро да предаде пленника си във властта на Исмаил, независимо дали това щеше да се хареса на Зара или не.
— Да, иди при баща си. Трябва да се приготвя за пътуването до Мекнес. Но първо…
Притегляйки я на леглото до себе си, той я търкулна, разтвори краката й и влезе в нея. Усмихна се, доволен, че я намира готова да го приеме. Тя беше влажна и мека и се поддаваше безпроблемно на дълбокото проникване на твърдата му като камък мъжественост. Дори да живееше сто години, пак нямаше да разбере жаждата си за тази девойка. Но точно сега не го беше грижа. Мислите му бяха фокусирани единствено върху жената под него и върху това да й достави удоволствие.
Зара се движеше заедно с Джамал, слабините й се притискаха към неговите, жадувайки всичко, което той можеше да й даде. Беше изненадана, че тялото й е готово да го приеме, макар че не очакваше прегръдката му. Нямаше сухота, нямаше болка при внезапното му навлизане. Само удоволствие. Разтърсвана от пристъпите на екстаз, който се разливаше из нея, тя се запита как ще може да живее през остатъка от живота си без Джамал.
Много по-късно, след като и двамата бяха облечени и готови за тръгване, Джамал отвори ковчежето върху лакирания сандък, и извади големия бронзов ключ. Повика Хамет, който се появи веднага, даде му ключа и му поръча да съпроводи Зара до килията на баща й. Не за първи път Зара виждаше Джамал да вади ключа от ковчежето, но се зарадва, като разбра, че той още го държи там.
Видът на Юсеф шокира Зара. Той беше блед и унил, стори й се, че е доста отслабнал. Беше мъж, свикнал да живее сред стихиите, да язди камилата си из планини и долини под слънцето и насрещния вятър. Ако скоро не му върнеше свободата, сигурно щеше да загине в този затвор, лишен от слънчева светлина и чист въздух.
— Добре ли си, дъще? — запита Юсеф загрижено.
Никак не му харесваше мисълта, че Джамал се възползва от Зара. Знаеше, че тя сама се бе предложила на шейха, но нямаше начин това да му харесва. Ако Джамал я искаше, трябваше да се ожени за нея. Тя беше невинна, преди той да я изнасили.