— Добре съм, татко. Трябва да говорим тихо; Хамет стои отвън до вратата. Мисля, че най-накрая успях да спечеля доверието на Джамал. Той ми позволи да отида до пазара. Имам план, татко. Спомняш ли си мъжа, който дойде да ме потърси в конюшните и ми каза, че ти идваш да ме спасиш?
Юсеф кимна.
— Казва се Рашид. Той е търговец на камили и шпионира за мене тук, в селото.
— Планът ми зависи от желанието на Рашид да ни помогне.
— Заплашва те голяма опасност. Ако Джамал научи за предателството ти, ще те накаже. Чувал съм, че когато се разгневи, става много страшно. Говорят, че е добър и справедлив, ако не му се противоречи. Страх ме е за тебе, дъще.
— Мога да се справя с Джамал — каза Зара с повече увереност, отколкото усещаше. — Къде мога да намеря Рашид?
— Ще го откриеш в селото, Зара. Той е единственият търговец на пазара, който продава и купува ездитни камили. Бързо ми кажи плана си.
Когато Зара излезе след малко от килията на баща си, беше решена да го освободи повече от всякога. Той крееше в суровия затвор на Джамал. Твърдо решена, тя се приготви за отиването до пазара. Хамет й донесе черна джелаба, която тя надяна върху кафтана си и забули долната част на лицето си така, че от него да не се вижда нищо друго освен очите. Джамал вече беше заминал за Мекнес с Харун, но двама стражи вече я очакваха, когато, придружена от Хамет, тя стигна до портата. Евнухът им даде кесия с монети, за да платят покупките й.
Пътят до селото беше горещ и прашен, но Зара се наслаждаваше на всяка крачка, защото я доближаваше до свободата.
Пазарът гъмжеше от хора, някои се пазаряха за цените, други продаваха и купуваха, трети бдяха над стоките си. Минувачите я поглеждаха разсеяно, защото бяха свикнали да виждат наложниците на шейх Джамал да се разхождат из пазара, следвани от стражите си. Зара направи голямо представление от разглеждането на сергиите и купи най-различни джунджурии, които изобщо не й трябваха. Когато накрая приближи към поляната, където се разполагаха търговците на камили, погледът й се спря на един мъж, който купуваше и продаваше ездитни животни. Това трябва да бе Рашид.
— Искам да говоря с търговеца на камили — каза Зара на бдителните си пазачи. — Интересувам се от ездитните животни. Моят народ ги обожава.
Стражите се спогледаха. Не видяха нищо лошо в желанието на Зара да поговори с продавачите, тъй като нямаха заповед да не й позволяват такова нещо. Но все пак се поколебаха.
— Моля ви — изрече сладко Зара. — Искам само да поговоря с него за животните му. Толкова са стройни и изглеждат бързоноги, нали?
— Предпочитам конете — каза единият страж.
— Камилите са непредвидими — добави вторият. — Иди, говори с него, щом трябва, но не се бави.
Окуражена от успеха си, Зара се приближи към дребния брадат търговец на камили. Представи му се веднага.
— Аз съм Зара, дъщерята на Юсеф. Ти Рашид ли си? — Мъжът кимна. — Слушай внимателно, защото нямам време — продължи Зара. — Преструвай се, че разговаряме за камилите.
Рашид кимна разбиращо.
— Как е баща ти? Съжалявам, че нещата се развиха така. С какво мога да ти помогна?
— Трябва ми приспивателно. Нещо силно, но не чак толкова, че да убие човека. Можеш ли да ми го намериш? И ако можеш, кога?
Рашид се обърна към най-близката камила.
— Мога да ти намеря каквото търсиш. — Подръпна брадата си. — Дай ми един час. Продължавай да се разхождаш из пазара. Ще те намеря.
Зара му поблагодари и тръгна, съзнавайки, че стражите я наблюдават внимателно. Не искаше да събужда подозрението им, когато беше толкова близо до целта си. Прекара много време, разхождайки се сред сергиите, купуваше дреболии, разглеждаше ги внимателно, харесваше едни и отхвърляше други предмети, ровеше се из топовете ярка коприна. След малко започна да се отчайва, струваше й се, че Рашид не е намерил това, което й беше необходимо. Но изведнъж усети как някой я побутва и пъхва нещо в ръката й. Тя сви пръсти около пакетчето и бързо го пусна в джоба си. Когато се огледа наоколо, не видя никого, само обичайната тълпа хора, заети с работите си.
Зара напусна пазара скоро след това. Стражите изглеждаха облекчени, съпровождайки я до харема. Тя им поблагодари, че са я придружили, и побърза да влезе вътре.
— Хареса ли ти разходката? — запита Нафиза, докато Зара минаваше през голямата зала.
— Хубаво беше да поизляза вън от стените на двореца — отвърна Зара, нямайки търпение да се върне в стаята си.