— Сега трябва да си отдъхнеш, Зара. Трябва да си свежа и отпочинала, когато отидеш при Джамал довечера, нали?
Зара само кимна, без да се спира. Щом се намери в стаята си, извади пакетчето от джоба, свали джелабата и се отпусна на леглото. Отвори длан, разви пакетчето и започна да изучава прашеца в него, питайки се колко ли ще трябва да даде на Джамал, за да заспи, но без да му навреди.
Изведнъж на вратата се появи Саха и Зара скри пакетчето в шепа.
— Донесох ти нещо студено да пийнеш — каза Саха, подавайки й висока чаша с искряща червена течност. — Знам колко горещо и прашно е на пазара в ден като този.
Зара я изгледа с подозрение. Тази любезност беше неочаквана и изобщо не беше характерна за наложницата. Но ако Саха искаше да завърже приятелство с нея, Зара със сигурност нямаше намерение да я отблъсква.
— Благодаря ти, Саха, колко мило, че си се сетила. Промени ли си мнението за мене?
Саха леко вдигна рамене.
Ти май харесваш на Джамал и ми хрумна, че трябва да се опитам да бъда по-добра с тебе. Не искам да си навличам гнева му, ако се държа зле с тебе. Един ден ще му омръзнеш и той ще се върне при наложниците си. Така че пий спокойно, Зара, това е просто приятелски жест.
— Защо не? — отвърна Зара, съзнавайки, че няма да бъде още дълго в харема, за да стане приятелка с нея, дори да имаше подобни намерения — Саха беше последният човек, с когото би споделила плановете си.
Взе чашата от Саха и я вдигна към устните си. Хладната течност едва бе докоснала устните й, когато Нафиза влетя в стаята и бутна чашата от ръката й. Зара загледа смутено как съдът се разбива на пода и едно червено петно обагря бледия килим с цвят на праскова.
— Какво си направила, Саха? — извика Нафиза, обръщайки се към изплашената наложница, която се сви в ъгъла. — Джамал ще те убие заради това.
Зара реагира със закъснение. Когато най-накрая разбра какво се е опитала да направи Саха с нея, започна да трепери.
— Моля те, Нафиза — замоли се Саха, — не казвай на Джамал. Нищо лошо не е станало.
— Нищо лошо ли? — извика Нафиза. — Ти се опита да отровиш Зара. Ами ако не бях чула Лейла и Амар да говорят за кроежите ви? Ако не бях дошла навреме, за да предотвратя злината? Джамал трябва да научи.
— Искала си да ме отровиш? — възкликна Зара, възвръщайки си гласа. — Защо не можеш да разбереш, че не съм заплаха за тебе?
— Джамал поиска да се ожени за тебе — обвини я Саха.
Дъхът заседна в гърлото на Зара.
— Откъде знаеш?
— Всички знаят — каза Саха. — Тук няма тайни.
— Махай се! — заповяда Зара. — Призлява ми, като те гледам.
Осъзнавайки колко тежък грях беше извършила, Саха усети огромен страх.
— Ще кажеш ли на Джамал?
— Аз ще му кажа — намеси се Нафиза, отговаряйки вместо Зара. — Сега излизай оттук. Върви си в стаята и чакай известие от Джамал.
Саха се обърна и излезе, хлипайки.
— Какво ще стане с нея? — запита Зара.
— Джамал ще реши. Това, което тя се опита да направи, не може да бъде отминато с лека ръка.
Зара не искаше да изпитва никакво състрадание към злополучната наложница, но не можеше да направи нищо. Откакто бе дошла в Рая, Джамал изобщо не се интересуваше от наложниците си.
— Не се бой, Зара. Ще се погрижа нищо подобно да не се случва занапред.
Изтощена от ходенето до селото и от недостатъчния сън през нощта, Зара реши, че една дрямка е напълно в реда на нещата. Скри пакетчето със сънотворния прах под дюшека си, легна и се унесе в сън. След няколко часа се събуди от някакви сърдити гласове и високо хленчене. В следващия миг Джамал нахлу в стаята й.
— Добре ли си? Нафиза ми каза още щом се прибрах. — Той се отпусна на леглото до нея, привлече я в прегръдките си и я притисна силно до гърдите си. — Как е посмяла Саха да се опитва да те трови? Вече никога няма да те изпускам от поглед.
— Добре съм, Джамал, наистина. Нафиза дойде тъкмо навреме, за да ми попречи да изпия отровата.
— Страх ме е да си помисля какво щеше да се случи, ако Нафиза не беше чула злосторничките. — Той стисна ръката й. — Ела с мене.
Тя го последва в голямата зала, където Саха, Лейла и Амара се гушеха на една кушетка, хлипайки приглушено. Само един поглед към суровото изражение на Джамал ги накара да избухнат в нов поток от сълзи.
— Тихо! — заповяда рязко шейхът. — Това, което сте направили, е лошо и трябва да бъде наказано. Понеже Саха е извършителката, тя трябва да бъде наказана първа.
Той тръгна да излиза от харема, отвеждайки Саха и Зара със себе си.
Щом излязоха от вратите на харема, Зара забеляза изненадана, че Харун ги чака отвън. Той беше вперил поглед в Саха. Страстта му към красивата наложница си личеше по горещите погледи, които не преставаше да й хвърля.