— Какво ще правиш с мене? — запита Саха боязливо. — Не мога да понеса бичуването, а боят с пръчки ще ме убие. Прости ми, Джамал, моля те.
— Не мога да ти простя, Саха, но и не мога да причинявам болка на жена. Макар че заслужаваш бой, няма да е от моята ръка.
Надежда проблясна в очите на Саха, но Джамал бързо я угаси.
— Давам те на Харун. Аллах да се смили над него.
Харун изглеждаше като ударен от мълния. Великодушието на Джамал го смая. Дълго бе жадувал за господарката Саха. Знаеше какво се е опитала да стори тя на Зара, но въпреки това я искаше. Той беше силен. Щеше да укроти Саха и да я вкара в правия път. Щеше да се погрижи тя никога повече да не се доближава до Джамал и Зара.
— Наистина съм ти признателен, господарю — изрече Харун, възвърнал си най-накрая дар слово. — Няма да съжаляваш за великодушието си.
— Така да бъде — отвърна Джамал. — Отведи я; призлява ми, като я гледам. Дръж я в селото, вържи я за леглото, бий я, ако искаш, но я дръж далече от очите ми. Избери двама достойни мъже измежду стражите ми и ще им подаря Лейла и Амар.
Изплашен да не би Джамал да промени намерението си, Харун прати Саха да вземе джелабата си. Когато тя се върна, той буквално я извлече навън. Джамал ги наблюдаваше как се отдалечават без никакво видимо съжаление.
— И трите ли, Джамал? — запита Зара, смаяна от моменталното и решително правосъдие. — Ще се откажеш и от трите си наложници?
Джамал я изгледа с изгарящ поглед, който говореше много по-красноречиво от каквито и да било думи.
— Казвал съм го преди и пак ще го повторя, Зара. Не ми трябва друга жена освен тебе.
10
Беше изминала една седмица от първото посещение на Зара в селото. Днес тя отново бе отишла на пазара с разрешението на Джамал, и бе уредила с Рашид да прати ездитни камили да чакат при задната врата в най-тъмните часове на нощта. Тя бе открила тази врата по време на разходките си и бе научила, че почти не се използва и не се охранява, само един страж минаваше покрай нея приблизително на всеки час.
Зара се облече внимателно за тазвечерното си посещение при Джамал, избра слънчевожълт кафтан с дълбок джоб. Знаеше какво трябва да се направи, но не и как да го направи, освен ако Джамал не изпиеше приспивателната напитка, преди да съблече дрехите й. Без кафтана си тя нямаше да има достъп до прахчето в джоба. Бягството трябваше да се осъществи тази нощ. Всичко беше подготвено; тя само трябваше да задейства нещата.
Зара беше готова, когато Хамет дойде да я вземе. Стъпките й отекваха глухо, докато прекосяваше празния харем. И трите наложници вече ги нямаше тук. Правосъдието на Джамал беше бързо и непреклонно. Амар и Лейла бяха дадени на двама проявили се войници, които ги настаниха в къщи в селото. Според Зара тези мъже изглеждаха почтени, но наложниците никога повече нямаше да разполагат с онзи лукс, на който бяха свикнали в дома на Джамал.
Джамал привлече Зара в обятията си още от мига, в който тя влезе в стаята му. Никога нямаше да се умори да я гледа или да я прегръща, или да се люби с нея. Още настръхваше от страх при мисълта, че без малко щеше да я загуби. Саха се бе отървала лесно; той можеше като нищо да я осъди на смърт, ако беше в такова настроение. Ако Зара бе погълнала отровата, присъдата му щеше да бъде сурова и мигновена.
— Има нещо, което трябва да ти кажа тази вечер — изрече Джамал, привличайки Зара да седне до него на кушетката. — Мислих върху това вече цяла седмица, от последното си посещение при султана.
Зара загуби способността си да диша.
— За баща ми е, нали?
— Донякъде. Време е да се върна към пиратството. Султанът е много алчен. Непрекъснато иска да допълва вечно изпразващата се съкровищница, а моите пиратски кораби му носят доста големи богатства. Баща ти не може да остане тук, докато ме няма. Нямам избор, Зара. Юсеф трябва да бъде предаден на Мулай Исмаил.
Зара пребледня. Дано Аллах се смили и й помогне да осъществи плановете си за бягство.
Стреснатото й изражение навярно убеди Джамал, че е съкрушена от решението му, защото той каза:
— Държах Юсеф тук толкова време, колкото можах. Изпълних своята част от сделката.
— Защо да не мога аз да се грижа за баща си в твое отсъствие? — запита Зара. — И двамата знаем, че султанът ще го убие.
Джамал се застави да посрещне с кораво сърце молбите на Зара. Вече беше взел решение — Юсеф трябваше да бъде изпратен в Мекнес.
— Няма да си тук, за да се грижиш за баща си. Вземам те със себе си.
Зара отвори широко очи, шокирана. Явно планът й да привърже Джамал към себе си успяваше дори отвъд най-необузданите й предположения. Устата й пресъхна. Джамал се интересуваше от нея — достатъчно, за да иска тя да дойде с него. Аллах да й прости за това, което щеше да направи. Независимо колко отчаяно искаше да бъде с него, тя не можеше да понесе да живее като негова робиня, нито можеше да понесе мисълта, че баща й ще умре. Бягството беше единственият отговор.