— Аз… никога не съм била на кораб. Мисля, че няма да ми хареса.
Джамал я привлече към себе си.
— Искам те при себе си, Зара. Още не съм готов да се разделя с тебе. Султанът намекна, че би трябвало да те върна в неговия харем. Решил е, че иска лично да те укроти, но аз не мога да понеса мисълта, че ръцете му ще докосват сладката ти плът.
Когато Джамал понечи да свали кафтана й, Зара се дръпна, изричайки:
— Трудно ми е да приема, че баща ми скоро ще умре, господарю. Как очакваш да мисля за любов, когато изпращаш баща ми на сигурна смърт?
— Щях да задържа Юсеф тук, ако можех, Зара.
— Трябва ми време, за да преодолея мъката си. Нека изпия нещо разхладително. Точно сега не се чувствам особено разположена за тебе.
— Добре тогава — съгласи се Джамал. — На масата има храна и кана с кайсиев нектар. Вземи каквото искаш.
Зара отиде бавно към масата и наля две чаши нектар. Обърната с гръб към Джамал, тя изсипа съдържанието на пакетчето в едната чаша и пъхна празната хартийка в джоба си. Върна се при Джамал и му подаде подправената напитка. Никакви чувства не се изписаха на лицето й, докато го гледаше как отпива голяма глътка от пълната чаша. Тя отпи от своята, без да е въобще.
— Ще се застъпя за Юсеф — обеща Джамал, стремейки се да я успокои. — Не жадувам за кръвта му.
— Това ли е последната ти дума?
— Да, взел съм вече решение.
— Тогава аз повече не съм длъжна да спазвам сделката ни. Искам да се върна в харема.
Джамал пресуши чашата си и я тресна на масата. Тя се строши и се разпиля на парчета по пода, но той не обърна никакво внимание.
— Не! Няма да ми отказваш! Ти още си моя робиня и ще те имам, няма значение дали искаш или не.
Нима Зара не разбираше, че никак не му е безразлична, запита се Джамал. Никога не беше изпитвал подобно чувство към друга жена. Чувствата му бяха толкова силни, че не можеше да издържи дългото пътуване по море без нея. Решението му да я вземе със себе си не беше лекомислено.
Зара замря в негодувание. Достатъчно дълго се бе правила на покорна робиня. Беше сдържала темперамента си, беше си прехапвала езика и се бе насилвала да се подчинява на чувствената природа на Джамал. Той я бе научил против волята й да копнее за неговия допир и да се наслаждава на любенето му, но пленничеството не беше начинът на живот, който тя изобщо би приела. С помощта на Аллаха не след дълго вече нямаше да бъде робиня. Джамал бе изпил цялата напитка и скоро щеше да заспи.
— Може да съм робиня, но не искам да ти угаждам. Сделката ни приключи.
Тя се надигна, готова да тръгне.
Джамал я хвана за ръката, отказвайки да я пусне да си върви.
— Остави тази злополучна сделка. Ще те имам, сладка магьоснице, Трябваше да се досетя, че покорността е била само преструвка. Не изпитваш ли нищо към мене?
Да изпитва нещо към него ли? Тялото й копнееше за допира му, но ако го признаеше, това само щеше да унищожи остатъците от гордостта й.
— Аз спазих сделката; нямаш никакви оплаквания.
Очите му искряха от ярост.
— За глупак ли ме взимаш? Нарочно ли се преструваше, за да плениш сърцето ми?
Той дръпна кафтана през главата й и го хвърли на пода. Гневът и желанието го бяха накарали да се втвърди като камък.
— Не! Никога не съм искала сърцето ти, а само доверието ти.
Аллах, какво я накара да изрече тези думи? Не биваше да събужда подозрението му. Още по нищо не му личеше, че скоро ще заспи. По-скоро беше напрегнат, събличаше с разтреперани ръце кафтана си и го захвърли настрана.
Бутна я на възглавниците и я прикова към кушетката с цялата дължина на тялото си. Разтегна устни в почти зверска усмивка.
— Кажи ми, че не ме искаш. Само кажи и ще те пратя обратно в харема.
Зара се вгледа в очите му, смутена от силния копнеж в тъмните им дълбини, и способността да говори я напусна.
— Кажи го, сладка магьоснице — повтори Джамал. Тишина. Зара още не бе възвърнала говора си. — Така си и мислех — изрече той лукаво. — Не можеш да го кажеш, защото ще бъде лъжа.
Хищно усмихнатата му уста проправи огнена пътека надолу по гърдите й. Щръкналите й зърна станаха обект на вниманието му, той започна да ги целува и да смуче нежните пъпки, а после ги обхвана в здравите си бели зъби. Зара се изви и изкрещя, искайки още и още и същевременно отричайки от все сърце жаждата си за този красив шейх.