— Да взема ли сребърните топчици? — запита той дрезгаво. — Последния път май ти харесаха.
— Не! — изстена Зара. Аллах да й е на помощ.
Джамал сви рамене и наведе глава, за да поднови нападението си върху сочните й зърна. Когато устните му се спуснаха надолу към гладкото й хълмче, тя най-накрая намери смелост да каже думите, които той искаше от нея.
— Не те искам! Моля те, спри!
Джамал вдигна глава и й отправи развеселена усмивка.
— Твърде късно, сладка магьоснице. Пропусна шанса си. Сега трябва да си понесеш последиците. Отдай ми се, Зара.
Той сведе глава и езикът му я раздели, намирайки миниатюрната скъпоценност в мястото, където се събираха бедрата й. Прекара няколко мига без дъх, докато я измъчваше, преди да засмуче щръкналата пъпка с ненаситната си уста. Зара извика, вцепени се и се отпусна като безжизнена.
Джамал се вмъкна между разтворените й бедра и се приготви да проникне в нея. Изведнъж очите му помътняха и по лицето му премина объркано изражение. В следния миг той вдигна очи нагоре и тежко се отпусна върху нея. Сънотворната напитка най-накрая беше подействала!
Зара го смушка и го извика по име. Той не помръдна. Тя изпусна облекчена въздишка. По едно време се бе побояла, че прахчето няма да подейства. Сега разбра, че организмът на Джамал е твърде силен и затова приспивателното беше подействало доста по-бавно. Тя се измъкна изпод него, задъхана от усилието, и се втренчи в лицето му. Беше толкова тих, че се уплаши.
Потърси пулса на шията му и установи, че сърцето му бие силно. Едва не припадна от облекчение. Нямаше представа колко ще спи, но беше уверена, че ще се събуди. Трепереше цялата, докато го завиваше с едно тънко одеяло и отстъпваше назад.
Намери кафтана си и го навлече бързо. После разрови сандъка на Джамал, откри една черна джелаба и я облече върху кафтана. Отвори кутията с ключа от килията на баща си и го взе, слагайки на негово място изумруда, който Джамал й беше подарил. После седна и зачака. Според пресмятанията й Рашид щеше да дойде с камилите чак след няколко часа.
Загледа спящия Джамал, не можейки да отвърне очи от красивото му лице. Беше толкова силен, толкова мъжествен, така неустоимо привлекателен, че щеше да й бъде много трудно да го забрави. Може би щеше да постигне това доста по-лесно, ако мислеше за него като за човека, отговорен за смъртта на Сайед, а не като за свой любовник.
Изпусна дъх разтреперана и се втренчи в тъмния двор, забелязвайки, че луната беше се скрила зад облак и сенките се бяха сгъстили. Продължи да чака. Най-накрая настъпи уреченият час. Тя хвърли още един продължителен поглед към спящия Джамал и се плъзна безшумно в двора. Движеше се колкото може по-тихо, защото знаеше, че Хамет спи на дюшек пред вратата на Джамал.
Почти невидима в черната си джелаба, Зара се промъкваше нечуто в нощта. Загледа мълчаливо как часовият минава покрай килията на баща й и се скрива зад ъгъла. Въздишка на облекчение се откъсна от устните й, когато той мина край нея, без да я забележи. Трепереше като лист, докато пъхваше ключа в ключалката и го завърташе. Вратата се отвори безшумно, без никакво изскърцване на добре смазаните панти, и тя тихо повика баща си.
— Тук съм, Зара — каза Юсеф, излизайки на прага. — Къде е часовият?
— Мина преди малко. Трябва да побързаме и да освободим другите, преди да се е върнал.
Юсеф излезе от килията, затвори вратата, заключи я и се сля с нощните сенки. Хвърли ключа в храстите. Другите бербери бяха затворени в обща килия близо до неговата. Вратата не се заключваше, но отвън беше запречена с дебела греда. Юсеф вдигна тежкото резе и изрече заповеди с тих глас. Един по един мъжете излизаха и се скриваха в сянката, където никой не можеше да ги види.
— Кажи на всички да вървят покрай стената към задната врата, татко — прошепна Зара. — Аз ще вървя точно зад вас.
Тя беше благодарна, че сините дрехи на берберите се сливаха с нощния мрак.
Юсеф и Зара стигнаха благополучно до задната врата, оглеждайки се за часовия. Той мина край тях, без да ги забележи, защото те се бяха скрили, снишени зад едно смокиново дърво. Когато той продължи по пътя си, двамата се промъкнаха покрай стената и стигнаха до задната врата. Късметът беше на тяхна страна. Намериха я неохранявана. Но за нещастие, беше заключена.
— Качвай се — изшептя Юсеф. — Аз ще те повдигна.
След минута Зара се прекатери през стената, последвана от баща си. В първия момент не видяха Рашид и Зара изпадна в паника. Но после го забеляза да извежда няколко камили изпод сянката на китка маслинови дървета.
— Благодаря ти, приятелю — каза Юсеф и потупа Рашид по рамото. — Ще ти платя камилите.