— Зара я няма в харема. — Изражението на Хамет беше тъжно, но решително. Господарят му щеше страшно да се разгневи, когато узнаеше всичко за предателството на своята робиня. — Нафиза дойде при мене рано тази сутрин и запита дали Зара е все още при тебе. Нямаше я в стаята ти. Знаех, че не е излязла през вратата, защото аз спя на дюшек пред прага ти и щях да я чуя. Сигурно е излязла през двора.
— Може да е в хамама — предположи Джамал с надежда в гласа. Но Хамет поклати глава. — Провери ли във всички стаи?
— В целия дворец, господарю.
— В двора? В подземията?
— Зара я няма, господарю. Както и баща й, и всичките берберски пленници.
Джамал скочи от леглото и се хвърли към кутията, където държеше ключа от килията на Юсеф. Пое си остро дъх и това беше единственият признак на гнева му. Вътре в кутията, положен на поставката, облечена в сатен, лежеше изумрудът, който беше дал на Зара. Той беше красноречиво свидетелство и единственото доказателство, от което имаше нужда. Почувства се наранен и предаден. Беше го заблудила една берберска магьосница, която предлагаше тялото си заради баща си. Думите бяха жестоки, но Джамал не можеш да измисли никакво друго обяснение за това, което бе сторила Зара.
Заболя го, като осъзна, че тя нарочно го бе заблуждавала. Беше се възползвала от лудата му привързаност към нея и бе спечелила доверието му дотам, че той да остане сляп и глух за коварните й намерения. Какъв глупак излезе. Какъв непоправим, клет глупак…
— Трябва да се изкъпя, за да отмия мириса на тази коварна вещица от тялото си — изръмжа Джамал. — Повикай Харун. Ще говоря с него, след като се изкъпя.
— Оставям те, господарю — каза Давид, когато Хамет тръгна да изпълни заповедта на господаря си. — Виждам, че вече нямаш нужда от мене. Ефектът на лекарството вече почти напълно е напуснал организма ти.
Той се поклони и излезе от стаята, оставяйки шейха да се пържи в гнева си.
След час Джамал и Харун оглеждаха малката душна килия, в която доскоро беше затворен Юсеф. Джамал не очакваше да намери нещо и не се изненада, когато надуши особения аромат на Зара. Би познал тази миризма навсякъде. Жасмин. Беше заповядал да направят специално ароматно масло за нея и държеше Нафиза да го използва само за красивата му робиня. Като си спомни как бе целувал, вкусвал и галил ухаещата на жасмин свежа плът на Зара, той почувства ново пробождане. Как е могла да го предаде така? Той щеше да се ожени за нея; щеше да й даде света, който тя искаше.
Не научи нищо съществено и от часовия, който бе стоял на пост предната нощ, но берберите бяха изчезнали. Мъжът, който пазеше предната врата, се закле, че никой не е влизал или излизал след затварянето на портите за през нощта. Така че оставаше само задната врата. Тя беше заключена, но човек лесно можеше да я прескочи. Донесоха ключ и Джамал излезе отвън.
Следи от камили, господарю — каза Харун, привличайки вниманието на Джамал към големите отпечатъци от копита по земята близо до вратата. — Нашите хора не яздят камили, а керваните не идват толкова близо до стените, дори да минават през оазиса. Това е добре планирано и осъществено бягство, господарю.
— Да — изрече замислено Джамал. — Да не бях така увлечен по Зара, щях да взема предпазни мерки. Канех се да лъжа Исмаил за тази берберска вещица. Никога повече, Харун, приятелю. Когато намеря Зара, няма пак да се държа като замаян глупак. Не желая да ставам жертва на женските й коварства.
— Смяташ ли да я преследваш? — запита Харун, изненадан от силните чувства на Джамал към Зара. — Какво е една жена, когато на света има толкова много?
— И с диви коне няма да ме спрат — каза рязко Джамал. — Зара ме предаде и трябва да си понесе последиците. Ще я продам на роботърговеца, това ще бъде подходящо наказание за предателството й.
Тези думи бяха изречени прибързано. Въпреки удара, който бе понесла гордостта му, Джамал никога нямаше да прати Зара на робския пазар.
— Да приготвя ли на хората провизии за по-дълго търсене, господарю? Синьото племе е непредвидим неприятел. Без съмнение Юсеф вече е напуснал селото си и е отишъл в планината. Берберите могат да местят черните си палатки от място на място много по-бързо, отколкото ние сме в състояние да ги настигнем.
— Ще ги намерим, Харун. Зара ще се научи, че не може да ме прави на глупак. Тя ми отдаде тялото си, но в ума и сърцето й не е имало никакво друго чувство освен желание да се върне при своите. Ако не бях така замаян, щях да я разгадая. Зара ме заблуди и ме накара да повярвам, че мога да й се доверя.
Това, което Джамал премълча, беше фактът, че беше започнал да се интересува от Зара много повече, отколкото от друга жена с изключение на скъпата му майка.