— Кога тръгваме, господарю? Нямаме достатъчно провизии, но за ден-два ще се справим с положението.
— Бъди готов за тръгване след три дни, Харун. Колкото и да ми е неприятно, султанът трябва да научи какво стана тук. Никак няма да му хареса.
— Ще кажеш ли истината на Исмаил? — запита Харун.
— Да, налага се. Държах султана в неведение относно Юсеф, заради Зара, но сега вече няма причина да продължавам.
Исмаил ще побеснее.
— Ще го успокоя с обещания за плячка от пиратските ми набези. Сега върви, Харун, и направи каквото трябва, за да се приготвят войниците ми.
Джамал още не се беше успокоил, когато влезе отново в стаята си. Изгони слугите, дошли да почистят, и започна да се разхожда напред-назад, все още твърде раздразнен, за да може да се подготви за заминаване. Всичко в стаята му напомняше за Зара. Жасминовият й аромат изпълваше ноздрите му. Вгледа се във възглавниците, подредени на кушетката, и си я представи, както беше предишната нощ, голото й тяло се извиваше под неговото, стегнатата й ножница беше влажна и готова за милувките на ръцете, устата, езика и мъжествеността му.
Как е могъл да бъде толкова доверчив? Как можа Зара така да го заблуди? Понеже беше твърде замаян от страст, за да види истината, упрекна се той. Аллах да му е на помощ, дори си бе въобразил, че е влюбен в тази берберска магьосница. Щеше да я плени отново, закле се той, а когато го стореше, вече нямаше да й угажда. Тя щеше да стане поредната робиня в дома му, щеше да я използва или да я махне — както му се прииска. Поискаше ли я постелята си, щеше да я има. Никой не може два пъти да прави на глупак Джамал абд Табит.
Когато се върнаха в селото, Юсеф, Зара и войниците бяха посрещнати извънредно тържествено. Предвиждаше се голямо тържество, но се наложи да бъде отменено, когато Юсеф обясни, че всички трябва да напуснат селото и да се скрият в планината. Мъже, жени и деца прекараха целия следващ ден в приготвяне на припаси и прибиране на всички необходими неща, които бяха натоварени на издръжливи камили. Планините предлагаха сигурно убежище, каквото селището не можеше да осигури. Живеенето в шатри си имаше известни предимства. Тези жилища можеха да бъдат разпъвани и разваляни за много малко време.
На следващия ден Зара тръгна заедно с всички, яхнала бойната си камила, а по-бавните товарни животни вървяха в ариергарда. Зара яздеше като вихър, най-после свободна, наслаждавайки се на горещия вятър и слънцето, които обливаха лицето й, облечена в дрехите, които предпочиташе пред всички други, сините дрехи на нейния народ. Но в душата й нямаше спокойствие. В сърцето й се бе вселил смут.
Джамал.
Той й бе показал насладите на любовта. Нямаше нужда да е много опитна, за да разбере, че Джамал не е себичен любовник. Той винаги се грижеше тя да изпитва удоволствие, преди да вземе своето.
Беше я помолил да се омъжи за него, а тя го беше предала.
Аллах да й прости. Как може да се омъжи за врага си? Но мисълта да изживее остатъка от живота си без Джамал беше ужасно мъчителна. Колкото и да се опитваше да мрази красивия шейх, тя винаги стигаше до едно и също заключение.
Никога не би могла да намрази Джамал.
Можеше дори…
Да го обича.
11
Зара тръгна с нерешителни стъпки към шатрата на баща си. Раменете й бяха отпуснати, очите гледаха с празен поглед — не беше спала цяла нощ. Дълбоките пурпурни сенки под очите свидетелстваха за борбата, която се водеше в душата й. Умът й казваше, че е постъпила правилно, като е заблудила Джамал, но сърцето й се разкъсваше. Беше му сторила нещо непростимо, но нямаше избор. Баща й бе заплашен от смърт, тя беше попаднала в робство и на всичкото отгоре трябваше да се съпротивлява срещу все по-засилващите се чувства към своя отявлен враг.
Беше минала една седмица, откакто тя упои Джамал и избяга с баща си и мъжете от синьото племе. Една седмица, през която се чувстваше като чужденка сред собствения си народ. Беше сигурна, че всички знаят, че е платила свободата на Юсеф с тялото си. Макар че никой не говореше открито за саможертвата й, Зара усещаше съжалението на съплеменниците си и се чувстваше ужасно.
Джамал я беше направил своя в най-първичния смисъл, беше взел тялото й и й беше дал своето. Бе я накарал да зърне един проблясък на наслада и я бе изненадал с предложението си да стане негова съпруга. Бе приел, че е омагьосан от нея, и искаше да я вземе със себе си на борда на своя кораб. А тя му се бе отплатила за любовта и възхищението, като го бе упоила. Колко ли я мразеше?!
Но истинската причина за безсънните й нощи беше мисълта, с която не можеше да се примири — че твърде много се бе привързала към този опасен, чувствен шейх. Трябваше само да я докосне и тя се превръщаше в пепел, изгаряше в най-опасната от всички клади.