Юсеф посрещна топло Зара, когато я видя да влиза през отвора на шатрата му.
— А, дъще, радвам се, че те виждам. Видя ли, че Мохамед пристигна преди малко в стана?
Зара кимна. Тъкмо присъствието на Мохамед в стана им беше поводът тя да дойде в шатрата на баща си. Знаеше, че Мохамед е най-острото им ухо в Мекнес.
— Говори се, че това е най-богатият керван от месеци насам по пътя между Маракеш и Мекнес — продължи Юсеф. — Носят събраните от юг данъци, предназначени за султанската хазна.
Зара се оживи.
— Ще ги нападнем ли, татко?
Нападението беше точно онова, от което имаше нужда, за да прогони мисълта за мъжа, който я бе направил своя робиня и бе откраднал сърцето й.
— Да, дъще, когато научим къде точно е керванът. Вероятно е напуснал Маракеш преди два дни. Понеже трябва да разберем точно къде се намира, аз излизам утре призори, за да проследя пътя на кервана и да го намеря.
— Ще дойда с тебе — каза Зара, жадна за действие, за нещо, което да държи нащрек ума и тялото й.
— Не и този път, Зара. Вече избрах десетина мъже да ме придружават. Бъди сигурна, че ще яздиш до мене, когато нападнем. Но сега предпочитам да останеш в стана. Ще бъдеш главатар, докато ме няма. Ти си също толкова решителна и смела, колкото всеки от хората ми.
Окуражена от думите на Юсеф, Зара отвърна:
— Няма да те изложа, татко. Наистина ли мислиш, че има опасност?
Юсеф я изгледа внимателно.
— Да. Ти унизи шейха, Зара. Той не е мъж, който ще се примири с такова нещо. Нарани гордостта му. Страхувам се, че няма да се успокои, докато не ни намери, и се моля да не успее. Отмъщението му ще бъде незабавно и сурово.
— Ние непрекъснато се местим — изтъкна Зара. — Мисля, че преувеличаваш опасността от страна на Джамал.
Тъмните очи на Юсеф се изпълниха с болка.
— Не е тайна, че Джамал те иска, Зара. Да го упоиш и да избягаш беше оскърбление, което той няма да понесе. Ще ни търси, но засега съм уверен, че сме в безопасност. След като освободим султанския керван от богатствата му, ще се приберем по-навътре в планината.
— Колко време няма да те има, татко?
Юсеф вдигна рамене.
— Не съм сигурен. Може би една седмица, може и повече. Когато научим къде е керванът, ще знаем къде и кога да нападнем. Важно е да разберем колко стражи го придружават.
— Имаш ли някакви нареждания за мене?
— Вярвам в способността ти да поведеш мъжете, ако стане нужда, дъще.
— Това означава много за мене — каза Зара.
Обърна се и тръгна да излиза, но ръката на Юсеф я спря.
— Нека говорим откровено, Зара. Виждам, че си нещастна. Заради Джамал ли е? Знам, че това, че му се подчини, беше много унизително за тебе и се обвинявам заради саможертвата ти, но не исках да го правиш. Ако искаш, ще го намеря и ще го убия.
— Не, татко! — извика Зара, ужасена от мисълта, че Джамал може да умре. — Моята жертва беше заради народа ни. — Макар всъщност да не беше жертва, дощя и се да добави. — Джамал не бил лош с мене — призна тя. — Беше внимателен, макар че често пъти подлагах на изпитание търпението му.
— Един ден — предрече Юсеф — ще се изправим лице в лице с Джамал и не мога да ти обещая, че изходът ще ти хареса. — Той присви очи. — Какво е направил този мръсен звяр, че да спечели привързаността ти, дъще? Как можеш да храниш нежни чувства към мъжа, отговорен за смъртта на годеника ти? Този мъж те похити!
Зара се изчерви.
— Ненавиждам Джамал, татко — излъга тя. — Просто ми се иска да не трябваше да прибягвам до хитрост, за да спечеля свободата ни.
— Много добре. Тогава върви, дъще, и се погрижи за сигурността на нашия стан. Аз тръгвам утре на зазоряване.
Джамал и войниците му не намериха никакви следи от Юсеф и мъжете от синьото племе, въпреки че няколко дни претърсваха планините и подножията им.
— Безнадеждно е, Джамал — каза Харун, поклащайки уморено глава. — Планините са огромни, има много места, където може да се скрият. Никога няма да намерим Юсеф.
— Ще го намеря — възрази Джамал с мрачна решителност. — Обещах на Исмаил главата на Юсеф и с волята на Аллаха ще му го заведа.
— Признай си, господарю, че повече те интересува дъщерята на Юсеф, а не самият той.
— Зара ме направи на глупак, Харун. Бях хлътнал по нея и тя ме измами. Да, искам я, но само за да я накажа и за нищо друго. Това е първият път, когато търпя унижение от жена, и никак не ми е приятно.
Харун си спомни какво беше казал Джамал, че ще прати Зара на робския пазар, и се закле това да стане, само да докопа тази берберска вещица.