— Имаше късмет, че избягна наказанието, когато султанът научи, че си пленил Юсеф и си го изпуснал. Разсърдиш ли Исмаил, трудно можеш да го успокоиш.
— Обещах му цялата плячка от следващата ми пиратска експедиция, вместо да му дам само една част — каза Джамал, припомняйки си гневното избухване на султана, когато бе научил за бягството на Юсеф.
— Кога отплаваме? — запита Харун, мислейки за Саха и как не му се искаше да я остави тук.
Не беше необходимо много време, за да научи наложницата си, че е стриктен и взискателен господар и няма да търпи непослушание. Тя бързо осъзна, че сега е собственост на обикновен войник. След като я наби един-два пъти, вече не можеше да си пожелае по-страстна любовница. Беше също толкова омаян от Саха, както Джамал от своята берберска принцеса.
— Въпрос на време е да се върнем в морето — каза Джамал, свивайки рамене. — Това зависи само от едно — кога ще намерим Юсеф и коварната му дъщеря.
— Стъмва се, да направим ли стан?
— Погрижи се, Харун. Аз ще ида да разузная какво има зад следващия рид. Лагерът на Юсеф трябва да е някъде тук, сред тези планини, и колкото по-късно го намерим, толкова повече ще се сърди султанът.
Зара издаде заповед да не се палят никакви огньове, докато баща й го няма. Готвеха храната на малки мангали, които не изпускаха много светлина.
Юсеф беше тръгнал преди два дни и досега всичко беше спокойно. Двама мъже в сини дрехи пазеха стана, бдейки да не ги изненада внезапно нападение, макар Зара да се съмняваше, че Джамал е някъде наблизо. След като тя и баща й бяха избягали, нямаше нападения срещу султанските кервани и тя се надяваше султанът да мисли, че вече няма да има никакви набези.
Зара се оттегли в шатрата си, доволна, че всичко е наред.
За нещастие, сънят беше разкош, който напоследък й беше отказан. В мига, когато затвореше очи, непокорната й памет я връщаше в онези еротични нощи, прекарани в обятията на Джамал. Потънала в пот, тя се мяташе и се въртеше под завивките, овлажнявайки се на онези места, които Джамал беше целувал и галил. Тялото й копнееше за неговия допир; тя трепереше от смущаващата жажда отново да познае любовта му.
Зара се опитваше да изключи мисловния си процес, но опитите й пропадаха. Джамал бе научил тялото й да желае неговото и тя се бе показала прилежна ученичка. Колко ли я мрази, помисли тя. Сигурно се чувства унизен и наранен. Ако отново попаднеше в ръцете му, той щеше да вгорчи живота й. Такъв горд мъж като Джамал сигурно щеше да си отмъсти, задето го беше направила на глупак. Тя потрепери при мисълта за незабавното правосъдие на шейха и отправи молитва към Аллах да я държи надалече от ръцете му.
Застанал на рида над берберския стан, Джамал обхвана в шепа муцуната на коня и се втренчи в далечината. Беше много изненадан, когато преди малко се натъкна на стана.
Гледа близо половин час, за да запомни всичките необходими му сведения и да реши да нападне утре преди разсъмване. Той и хората му щяха да обкръжат берберските укрепления, да обезвредят двамата стражи и да пленят цялото племе още докато спи. Аллах беше добър. Скоро той щеше да хване хитрата берберска вещица и да я върне там, където й беше мястото.
Зара най-сетне заспа. Събуди се преди зазоряване с напрегнато тяло, треперещо от предчувствие. Всичко беше тихо. Като че ли нямаше нищо нередно. Нощта беше тъмна и безлунна, никаква сянка не се виждаше в тъмнината. Размърда се върху постланите кожи и се опита да намери обяснение за безпокойството си. Нямаше от какво да се страхува, каза си тя. Черните шатри бяха невидими на фона на черното небе и тъмните планини, затова тя се укори, че си въобразява. Глупава е, упрекна се, и се страхува, когато няма от какво. Стражите бяха надеждни и не бяха дали сигнал за тревога.
Една камила изпръхтя и Зара замръзна. Понеже звукът не се повтори, тя си позволи да се отпусне. Страхуваше се, а няма защо. И понеже беше още твърде рано за ставане, затвори очи и се насили отново да заспи.
Отвън в тъмнината Джамал и неговите хора обкръжаваха черните шатри. Лесно изненадаха пазачите и ги оставиха вързани и в безсъзнание при камилите, които четирима от хората на Джамал се опитваха да успокоят. Той самият беше нащрек, наблюдавайки как войниците му влизат тихо в шатрите, с изключение на една, която беше оставил лично за себе си. Нападателите обезвредиха без кръвопролитие спящите бербери и ги подкараха към една голяма шатра.
Джамал се вгледа в последната шатра, в която спеше Зара. Знаеше го, защото беше разпитал един от стражите, преди да го просне в безсъзнание с един удар по главата.