— Станът е наш Джамал — съобщи Харун. — Стражът беше прав. Юсеф го няма. Половината мъже от племето също. Пленихме предимно жени и деца.
— Аз не воювам с жени и деца — каза Джамал, разгневен, че е изпуснал Юсеф. — Пази ги добре, приятелю. След като свърша със Зара, ще дам нови заповеди. — Той погледна към шатрата й. — Погрижи се никой да не ми пречи.
Зара седеше сред разхвърляните завивки и сърцето й биеше лудо. Нещо не беше наред, чувстваше го. Странната тишина не беше нормална. Тя трепна силно, когато усети нечия твърда ръка на рамото си. Извърна рязко глава и видя една тъмна фигура да се извисява над нея. Посегна към ножа, оставен до възглавницата, но нападателят беше по-бърз от нея. Ритна го, преди тя да бе успяла да го грабне.
Гласът й се извиси панически:
— Кой си ти? Какво искаш? Опита се да стане.
Блесна светкавица и силната ръка на Джамал стисна крехкото рамо на Зара в безмълвно предупреждение. Тя премига, но не извика; болката не беше нещо ново за нея. После видя лицето му под мигащата светлина на лампата и усети съвсем истински страх.
Джамал грубо я изправи на крака и почти допря лицето си в нейното.
— Най-лошият ти кошмар, сладка вещице, се осъществи.
— Джамал! Аллах да ми е на помощ! Как…
— Викай Аллах колкото искаш, Зара, той няма да ти помогне.
— Само да викна, и войниците ще дойдат на помощ. Джамал се изсмя. Звукът никак не беше успокоителен.
— Твоите войници са мои пленници. Моите войници контролират всичко тук.
— Стражите…
— …са в добри ръце. Съжалявам само за едно — че Юсеф не е тук. Но не се страхувай, той няма вечно да остане на свобода. Султанът определи голяма награда за главата му.
Зара се взря в лицето му, вече различимо в светлината на напълващия ден. Очите му бяха студени и безстрастни, лицето решително и неотстъпчиво. Тя повдигна леко брадичка. Независимо какво смяташе да прави с нея, нямаше да го моли за милост. Беше го предала и той имаше намерение да я накаже. Но никога нямаше да узнае, че и тя не бе излязла от това ненаранена. През седмиците пленничество бе открила неподозирани бездни от чувства към своя похитител. Той бе запалил в нея огньове, които още я изгаряха.
— Никога няма да хванеш баща ми. Той е прекалено умен за тебе.
Джамал се усмихна невесело.
— Но хванах дъщеря му. Ти веднъж ме доведе до него и сега отново ще го направиш. — Погледът му се плъзна по тялото й с оскърбителна настойчивост. — Свали си дрехите, Зара!
— Какво?
— Веднага, сладка магьоснице. Харун ще се погрижи никой да не ни безпокои.
— Ако това е твоят начин да ме накажеш…
— Да те накажа ли? — Той се изсмя с пълен глас. — Мислиш, че да спиш с мене е наказание? Това ли чувстваше всеки път, когато лягаше с мене? Толкова тежко задължение ли беше това? Ти си завършена актриса, сладка моя магьоснице. Бих могъл да се закълна, че припадаше от екстаз в прегръдките ми. Дори се научи да харесваш сребърните топчици и изключителното удоволствие, което ти даваха. Не можеш да ме излъжеш, Зара.
Зара искаше да отрече всичко, но не можеше. Никак не искаше да й се напомня за дивата й, силно реагираща природа, щом ставаше дума за Джамал. Объркваше се, щом си припомнеше как го молеше да свърши вътре в нея, да я отведе в рая. Не се беше преструвала. Всичко, което беше изпитвала, беше съвършено истинско.
— Само се преструвах — излъга Зара. — Мрази ме, ако трябва, но аз направих всичко това заради баща ми и заради моя народ.
— Ти проституираше заради баща си! — нападна я сърдито Джамал.
Как смееше тя да отрича всички тези чувства, които двамата бяха споделяли? Как смееше да отрича онова непреодолимо привличане, което правеше любенето им така изключително?
Зара се опита да не отстъпи пред неукротимия му гняв.
— Не беше така. Аз не съм курва.
— Но сега си. Ти си моята курва. Ще свалиш ли тия дрехи, или трябва да го направя вместо тебе?
Зара метна поглед към спуснатото платнище на шатрата.
— Дори не си го помисляй, сладка магьоснице. Моите хора са навсякъде.
Той свали джелабата си и посегна към нея. Ръцете му разкъсаха мигновено и уверено ленената риза, с която беше облечена тя, и я хвърлиха настрана. В неясната светлина на ранната утрин гърдите й блеснаха като алабастър. След това той атакува широките й шалвари, късайки ги на парцали в желанието си да я види гола.
Когато Зара остана без никакви дрехи, той отстъпи назад в нямо възхищение, а гневът му започна бавно да се изпарява.
— Аллах знае, че искам да те мразя — изрече той. — Ти ме примами със сладкото си тяло, за да спечелиш доверието ми. Наказанието ти трябва да бъде също така мъчително, каквато беше твоята измама.