— Сигурна съм, че ще бъде така — каза Зара, облизвайки пресъхналите си устни. — Но аз не съжалявам за действията си. Животът на баща ми е по-важен от моя.
Джамал започна нетърпеливо да сваля дрехите си. Ризата му отлетя в другия край на шатрата.
— Искам те, Зара. Искам да си спомниш допира на ръцете ми до сладката ти плът, да си припомниш вкуса на устата ми, чувството, което извикваха устните ми, галейки всички онези места, които те подлудяват.
Зара затвори очи. Сякаш имаше нужда да й се напомня начинът, по който той я караше да се чувства! От мига, когато бе напуснала Джамал, не бе могла да мисли за нищо друго. Защо животът им трябваше да бъде толкова усложнен? Защо не можеха да се обичат свободно, без вина? Защо трябваше да бъдат на противоположни страни?
— Ти ме мразиш. Защо тогава ме искаш? — запита Зара, когато той я привлече към себе си.
— Чертата между омразата и любовта често е твърде тънка, за да различим едното от другото — каза той загадъчно. — Бъди благодарна, че само спя с тебе, вместо да взема живота ти.
Той я положи с котешка грация на постелката от кожи. Опасна полуусмивка изви нагоре ъгълчетата на устата му, когато се отдръпна назад и я погледна. Изражението му беше неукротимо мъжествено, неотстъпчиво и решително. Погледът му се плъзна жадно по нея. Щедрите извивки на тялото й го държаха в плен. Гърдите й бяха меки и пълни, зърната й изпъкваха с цвета на череша. Пухкавото розово хълмче на нейната женственост вече пускаше соковете си за него.
Погледът му я обезпокои. Тя вече твърде добре познаваше свирепия блясък в очите му. Как можеше отново да й причинява това? Как можеше да я кара отново да го иска само със силата на погледа си?
Непокорни искри припламнаха в нея.
— Аллах да вземе душата ти! Не ме докосвай!
— О, аз не само ще те докосвам, сладка магьоснице. Преди да свърша с тебе, ще ме наречеш свой господар.
— Не! — извика тя. — Не съм робиня на никой мъж!
— Не си ли? Ти си моя робиня и моя курва.
Той я притисна под себе си, смазвайки гърдите й под твърдостта на своите. Мъжествеността му опираше в корема и. Устата му се впи в нейната и светът се завъртя пред очите й.
Той не преставаше да я целува, докато сваляше ботушите и шалварите си. После прокара ръце нагоре, зарови се в гъстата маса на косата й, държейки здраво главата и, докато продължаваше да я опустошава с целувки. Звукът, който се изтръгна от гърлото й, напомняше по-скоро стон, отколкото протест, докато езикът му се пъхваше между зъбите й. Целувките му бяха груби и свирепи.
Изведнъж устата му се отдели от нейната и той се вгледа в нея, а очите му прегаряха пътека в душата й.
— Мога да те убия и никой няма да ме спре.
Тя едва различаваше думите му в обгръщащата я мъгла на желанието.
— Тогава го направи, Джамал. Убий ме и да свършваме.
— Аллах да ми е на помощ, не мога. — Гласът му беше дрезгав от преливащи чувства. — Но никога повече няма да ти се доверявам.
Събирайки смелост, Зара изрече:
— Изпитваш някакви чувства към мене, Джамал, знам, че е така.
Това беше грешка. Чертите му се вкамениха.
— Ще престанеш да ми казваш какво чувствам и какво не чувствам. Ще ми се подчиняваш. Всичко, което искам от тебе, е твоето тяло и удоволствието, което то ми дава. Ще отваряш краката си, когато аз го искам, и ще ми се отдаваш доброволно. Когато започнеш да ми омръзваш, ще те пратя на робския пазар и нека новият ти господар се оправя с тебе.
Зара отвори смаяно уста. Това ли трябваше да бъде съдбата й? Нима щяха да я изправят на робския подиум като парче месо, за да я продадат възможно най-скъпо? Не мислеше, че Джамал може да е толкова жесток.
Зара не можа да измисли никакъв отговор. В ума й нямаше никаква свързана мисъл, докато Джамал държеше гърдите й в шепи и заравяше лице между тях, а после минаваше нагоре с език. Устата му намери едното от твърдите зърна. Той го затъркаля между зъбите си, пое го в уста и силно го засмука. Сподавени животински звуци се изтръгнаха от гърлото и, докато ръцете й неволно се движеха по твърдите, стегнати мускули на гърба му.
— Ти пак ме съблазняваш с твоето меко, нежно тяло и жадна уста и ръце — прошепна Джамал срещу устните й. — Много си опасна, сладка магьоснице.
Кожата й беше зачервена и важна, устата й изглеждаше подута и разранена от целувките му. Той се вгледа в ярките зелени езера на очите й и почувства, че се дави. Макар да знаеше, че сигурно си въобразява, помисли, че съзира в очите й нежния, замечтан поглед на любовта. Премига, прогонвайки видението. Той беше само един замаян глупак, който не беше научил урока си. Зара не го обичаше. Не я беше грижа за него. Единствената истина беше похотта. Нямаше преструвка в начина, по който реагираше тялото й. Тя жадуваше за онова, което той можеше да й даде, и това не беше лъжа.