— Ти ме накара да направя това, което направих — каза Зара. — Никога не съм имала намерение да ставам твоя любовница. Отблъсквах всеки твой опит да легнеш с мене, докато баща ми не се озова в твоя затвор. Направих каквото трябваше, за да го освободя.
— Коварна вещица — прошепна Джамал срещу устните й. — Твоите желания вече нямат никакво значение за мене. Отсега нататък ще се съобразявам само със своите нужди. Отвори краката си и приеми своя господар.
Тя го блъсна с такава сила, че той едва не падна.
— Мръсен пръч такъв! Никога не си ми бил господар!
Тя вдигна ръка да го удари, но той хвана китките й, задържа ги с една ръка и ги вдигна над главата й. Покри дърпащото се тяло със своето, подчинявайки я с огромната си сила.
— Не е вярно, сладка магьоснице. Станах твой господар първия път, когато ме прие в себе си.
Телата им се притискаха едно в друго, краката им се преплитаха, гърдите му смазваха нейните. Членът му беше твърд и тежък, болезнено набъбнал. Тя можеше до безкрай да отрича, че копнее за него, но той знаеше истината. За да докаже, че е прав, Джамал разтвори краката й с коляно и проникна дълбоко навътре, до самия край. Изстена, когато усети как го обгръща изгарящата й топлина. Беше готов, можеше всеки момент да експлодира. Но един извратен демон в него отказваше да допусне това.
Задоволяването на Зара винаги беше съществена част от неговото собствено удоволствие. Беше имал намерението да я вземе бързо, грубо, без да се съобразява с нейната наслада, но в момента, когато се плъзна в нея, разбра, че държи и тя да изпита същото върховно удоволствие. Независимо какво му беше причинила, жестокостта не беше неговият избор, щом станеше дума за Зара. Той започна да се движи бавно, да прониква дълбоко, изтръгвайки изненадано ахване от разтворените й устни, докато ръцете и устата му влизаха в действие.
Дългите му, умели пръсти галеха и мачкаха седалището й, докато устата засмукваше и облизваше зърната й. Дъхът му ставаше все по-чест и накъсан, ханшът му се движеше все по-рязко и по-бързо, отвеждайки Зара в един свят на избухващи звезди и разпадащи се вселени.
— Хайде, сладка магьоснице — изпъшка Джамал на ухото й. — Свърши за мене сега.
Той рязко я обърна, положи я върху себе си и навлезе още по-дълбоко. Зара изпищя, докато той дразнеше малката пъпчица между бедрата й, изкарвайки я от кожата й, като я хвърляше в бездна от остри усещания. Джамал извика високо във върховна наслада и я последва в раздираща кулминация.
Той остана дълго време в нея. Чак докато напълно омекна. Докато биенето на сърцето му започна да се забавя и дробовете му отново започнаха да поемат въздух. Докато разпилените парчета от тялото му отново се събраха в едно.
— Още ли отричаш, че съм твой господар? — запита Джамал с ленива наслада. — Тялото ти се подчинява на всяка моя заповед без никакви въпроси.
Тя му хвърли оскърбен поглед и извърна лице.
— Пусни ме. Представи се ужасно зле. Сега ме остави на мира.
— Представил съм се зле? — повтори със съскане Джамал. — Не, сладка магьоснице. Дадох най-доброто от себе си. Исках да те взема бързо, без да ти давам наслада, но имам твърде меко сърце, за да те оставя незадоволена. Може би няма всеки път да е така, затова се наслаждавай, докато можеш.
Той отново се втвърдяваше; усещаше как набъбва вътре в нея. Тя сигурно също го беше усетила, защото се опита да се отдръпне. Ръцете му я обгърнаха като в клещи и я задържаха плътно до него.
— Не, не отново — извика Зара, а очите й се разшириха тревожно.
Не беше необичайно за него да я взема два пъти за една нощ, но той обикновено си почиваше между двата акта.
— Да, отново, сладка магьоснице. — Той хвана седалището й и я положи по корем до себе си. Преди тя да успее да помръдне, Джамал се прилепи до нея, карайки я да застане на колене, за да навлезе в женските й недра изотзад. — Така ръцете ми са свободни, за да те галя.
Дъхът му изгаряше врата й, ръцете му мачкаха гърдите й, пръстите му дразнеха зърната й. После той се гмурна в нея.
Зара изви гръб, мислейки с последното разумно зрънце в мозъка си, че Джамал има право. Беше подчинил тялото й, макар умът й да отхвърляше това, което той правеше с нея. Осъзна с някакво греховно удоволствие, че никой освен Джамал нямаше властта да я подчини на волята си. Тази мисъл я плашеше. Тя искаше да бъде за него нещо повече от робиня, но съдбата и обстоятелствата не позволяваха. Джамал никога нямаше да изпита нежни чувства към нея. Той я мразеше.