Отчаяните й мисли се разпиляха, когато Джамал започна да навлиза все по-силно и все по-навътре. Двамата препуснаха необуздано към звездите и стигнаха безкрая едновременно.
В тази предълга утрин Джамал я люби още един път, преди да заповяда да донесат храна. После отново я люби. След това й нареди да се облече, отвори платнището на шатрата и повика Харун. Докато чакаше лейтенанта си, Джамал се облече. Зара вече беше напълно облечена и очакваше съдбата си, когато след малко Харун влезе вътре.
— Заведи пленниците на робския пазар във Фес — заповяда рязко Джамал.
— И жените и децата ли?
— Не. Остави ги. Ще ни създадат големи неприятности. — Ненавиждаше мисълта, че майките щяха да бъдат разделени от децата си, което непременно щеше да се случи, ако ги извадеха за продан. — Вземи половината войници и остави другите тук с мене. Аз тръгвам по следите на Юсеф. Може би няма да хвана този разбойник, но трябва да опитам. След като заведеш пленниците, се върни в Рая. Ще дойда веднага щом мога.
Очите на Харун се плъзнаха към Зара.
— Ами тя, Джамал? Какво да правя с берберската вещица?
Очите на Джамал потъмняха от чувства, които незабавно трябваше да обясни, но той изобщо не направи опит.
— Махни я от очите ми. Доверих й се, а тя ме предаде.
Харун безцеремонно хвана Зара за ръката и я изведе от шатрата. Според него Джамал не би могъл да изрази по-ясно желанието си. Спомни си, че шейхът му беше казал, че ще прати Зара на робския пазар. Доколкото беше известно на Харун, Джамал никога не променяше намеренията си. Изобщо не му хрумна, че господарят му всъщност иска тя да бъде отведена в Рая и там да чака завръщането му. Личното мнение на Харун беше, че на Джамал му е по-добре без берберската вещица. Надяваше се да я купи мъж, който с бой ще я научи да се подчинява. Джамал беше прекалено добър, за да страда от предателство от ръцете на жена. С помощта на Аллаха Харун възнамеряваше да въздаде справедливост.
— Къде ме водиш? — запита Зара, когато той я натовари на един кон.
— Джамал иска да те заведа на робския пазар и да те продам.
— Не, Джамал не би…
Напротив, помисли тя, преглъщайки края на изречението. Джамал я мразеше. Според неговите разбирания съдбата й беше напълно справедлива.
12
Зара оглеждаше разкошната обстановка със свито сърце. Тя беше една от няколкото жени, държани в харема на Кадим ел Хака в очакване търга за роби, което трябваше да се състои на следващия пазарен ден. Харун не бе изгубил много време, за да предаде нея и другите пленници на роботърговеца във фес. Сключиха набързо сделката, Харун взе парите от името на Джамал и побърза да се върне в Рая, за да чака завръщането на шейха.
Зара и другите жени от харема бяха нахранени, изкъпани и облечени в красиви дрехи от коприна и брокат. Тези жени явно бяха предназначени за леглата на бъдещите си господари, които щяха да им угаждат, да ги глезят и да се държат с тях като с красиви вещи. Каква съдба бе намислил Джамал за нея, запита се Зара. Аллах да й е на помощ, ако някой друг мъж реши да посегне към нея. Тя щеше да се бори със зъби и нокти и доброволно щеше да понесе последиците.
Понеже нямаше какво друго да прави, освен да спи и да яде, Зара имаше много време да мисли. Спомняше си колко разгневен бе Джамал, когато я отпрати с Харун. Усмивката му беше студена и опасна, не стигаше до тъмните му, искрящи очи. Това съкруши сърцето й. Той се бе любил с нея с такава преливаща нежност, така всеотдайно, че не й се искаше да повярва, че е имал намерение да я продаде.
Тя се вслушваше в разговорите наоколо и развеселена констатираше колко много се отличават мислите и от тези на красивите й другарки по съдба. Докато тя копнееше за открити пространства и планини, те мечтаеха да се харесат на богат господар, който да задоволява всяка тяхна прищявка и да ги отрупва с подаръци. Не желаеха нищо повече от това да станат любовни робини, но тя се ужасяваше от мисълта да бъде третирана като предмет и да оставя мъжете да управляват живота й.
Руси, кестеняви, червенокоси. Пухкави, слаби, дебели. Жените бърбореха непрекъснато, докато Зара затваряше ума си и се съсредоточаваше върху собственото си нещастие. Дали Джамал е открил баща и, питаше се тя. Някак си не й се вярваше. Юсеф бе опитен пустинен боец и знаеше как да се изплъзне от плен.
Изведнъж завесите на харема се отвориха и вътре влезе Кадим. Бърборещите жени замълчаха, втренчени в мъжа, който се разпореждаше със съдбите им. Кадим беше нисък, дебел и облечен в богати дрехи от коприна и сатен. Носеше пръстени на всеки от дебелите си пръсти и няколко тежки златни верижки на тлъстия си врат. Гъстата му черна брада прикриваше малка, скосена брадичка, очите му изглеждаха прекалено ситни за кръглото му лице. Той се усмихна весело и потърка длани, разглеждайки харема, пълен с красавици.