— Надявам се тук да ви е харесало, момичета — каза той закачливо. — Скоро всички ще имате нови господари. — Думите му бяха посрещнати с хихикания. — Моите клиенти са до един богати и силни мъже, така че ще имате повелители, които ще ви осигуряват разкош.
Зара изсумтя съвсем не по женски. Пастири на камили или властници — всички мъже бяха свине, интересуващи се само от собственото си удоволствие. Беше сметнала, че Джамал е различен, но в крайна сметка той й доказа, че се е заблуждавала. Беше я използвал и след това я захвърли с отегчено презрение. Как не можеше да разбере защо тя беше постъпила по този начин? Ако той беше неин пленник, щеше да направи всичко, което му е по силите, за да избяга.
Зара вдигна очи и видя Кадим застанал пред нея с ръце на кръста и мрачно изражение.
— Ти се засмя, момиче. Не искаш ли богат господар?
— Не искам никакъв господар — заяви Зара. — Робството не е за мене.
Кадим се изкикоти.
— Сега разбирам защо предишният ти собственик те продаде толкова евтино, малка берберке. Имаш остър език. Ще кажа на новия ти господар да не жали пръчката. Ако и тя не помогне, май ще се наложи да ти отреже езика. Когато излезеш на пазара, ще пречупиш наглостта си или ще си понесеш боя, разбра ли ме?
Зара, волната номадка така и не разбираше защо е нужно жените да се подчиняват безропотно на мъжете, но мъдро реши да сдържи езика си. Когато настъпеше времето, щеше да покаже на новия си господар, че не е лесно да я опитоми, нито пък че ще му се подчинява доброволно.
Тя не отговори нищо и Кадим, изглежда, се успокои. Нарочно пренебрегвайки Зара, която му се стори твърде смущаваща, той избра една пълничка червенокоска да топли леглото му през нощта. Жената тръгна покорно след него, макар че изражението й не издаваше особена радост. Но тя нямаше избор. Зара благодари на Аллаха, че Кадим не беше избрал нея.
Четирите дни в харема на роботърговеца изглеждаха като цяла вечност. За огромно облекчение на Зара той я отминаваше всеки път, когато идваше в харема, за да си избере жена за през нощта. Един-два пъти като че ли решаваше да се спре на нея, но непокорното й изражение, изглежда, го караше да променя решението си.
Накрая дойде време за наддаването. Всички жени бяха изкъпани, масажирани, облечени в прозрачни дрехи, парфюмирани и надлежно обезкосмени. Макар Зара да не приемаше съдбата си, тя реши да си даде достатъчно време и да обмисли бягство, когато положението стане по-обещаващо. Беше избягала от Джамал, нали?
Джамал се върна в Рая в извънредно лошо настроение. Не беше успял да открие следите на Юсеф. Този мъж беше по-хитър от лисица. Изглежда, знаеше къде са всичките скривалища в планините Риф и умело се възползваше от тях. След три дни претърсване на сухите плата и планините Джамал реши да се върне в Рая.
Към дома му го примамваше сладкото тяло на Зара. Най-малкото, надяваше се, че иска само нейното тяло. Не биваше да забравя, че тази девойка го беше предала. Но Аллах да му е на помощ, той още я искаше.
Харун побърза да посрещне господаря си, когато го забеляза да влиза през портата.
— Добре дошъл у дома, Джамал. Беше ли Аллах благосклонен към тебе? Намери ли Юсеф?
Джамал изсумтя презрително.
— Този мъж е като хамелеон; променя цветовете си, за да се слее с околността. Пак ми се изплъзна.
Харун се намръщи.
— На султана това няма да му хареса. Съобщи ли му?
— Не, исках по-скоро да се върна у дома. Изпълни ли заповедта ми за пленниците?
— Да, ще бъдат продадени на следващия робски пазар. Кадим ел Хака беше много доволен. Здрави мъже винаги се търсят. Колкото до жената…
Джамал замря, умът му отказваше да приеме това, което подсказваха думите на Харун.
— Каква жена? Заповядах ти да оставиш жените и децата тук.
Мургавото лице на Харун доби озадачен израз. Джамал да не би да се шегува с него? Една мисъл, която не можеше да понесе, нахлу в мозъка му.
— Жените и децата останаха тук, господарю. С изключение на една.
Харун видя как цветът се оттегля от суровите черти на Джамал и отстъпи назад смутен. Аллах да му е на помощ! Какво беше сторил!
— Зара! Къде е Зара?
В гласа на Джамал се промъкна нотка на ужас. И нещо друго. Нещо, което накара Харун да изтръпне в страх.
— Прости ми, ако съм постъпил погрешно, господарю. Ти каза да махна Зара от очите ти и аз направих това, което ми заповяда. Зара и мъжете от синьото племе бяха продадени на робския пазар във Фес.