— Аллах да те вземе! — изригна Джамал, разтърсвайки юмрук във въздуха. — Никога не съм имал намерение да продавам Зара. Трябваше да я доведеш тук да чака завръщането ми.
Харун падна на колене и вдигна умолително ръце. Никога досега не бе понасял гнева на Джамал, но бе виждал как той наказва онези, които го разгневят.
— Ти говореше, че ще продадеш Зара. Предположих, че точно това искаш. Берберката заслужаваше да бъде наказана, задето те упои, и аз помислих, че искаш да се отървеш от нея. Нямаше как да разбера, че не говориш сериозно, че още я искаш. Милост, господарю.
Джамал се вгледа в Харун, все още в плен на невероятния си гняв. Зара я нямаше. Сладкото й тяло и разкошните устни вече не бяха негови, за да ги целува и гали. Нов господар щеше да я притежава — мъж, който нямаше да оцени чувствеността й като него. Той бе подхранвал тази чувственост, бе я култивирал и подклаждал, като й бе давал неповторимо удоволствие.
Борейки се да сдържи паниката си, Джамал запита:
— Когато е наддаването? Заради тебе се моля вече да не се е състояло.
Харун преглътна конвулсивно.
— Утре, господарю. Робите ще бъдат продадени в пазарния ден, четвъртък.
Джамал изригна една ругатня.
— Няма да имам достатъчно време да стигна до Фес. Върви в селото и купи ездитна камила от търговеца. Камилите са по-издръжливи от моите арабски коне. Могат да яздят бързо и продължително, а не им трябва и много вода. Побързай, Харун. Искам да тръгна след час.
Харун побърза да изпълни заповедта на шейха. Конят му беше наблизо, той скочи на седлото и препусна към селото. Без никакви трудности намери търговеца на камили Рашид.
— Веднага искам да купя най-бързата ти ездитна камила за шейх Джамал — каза Харун, изваждайки от пояса си кесия с пари. — Кажи цената.
— На дълъг път ли тръгва шейхът? — запита хитро Рашид. Той знаеше, че Джамал е ходил да търси Зара и Юсеф и се е върнал с празни ръце. Неговите съгледвачи му бяха донесли вестта за завръщането на шейха още преди той да говори с Харун.
— Задаваш много въпроси. Избери камилата и кажи цената.
— Ако е за дълъг път, тогава тази камила ще свърши работа — каза Рашид, посочвайки едно жилаво животно, което почиваше наблизо. — Но ако шейхът иска бързина, тогава бих препоръчал съвсем различно животно.
— Бързина, човече, бързина. Шейхът иска да стигне възможно най-бързо до Фес. Аз направих нещо ужасно. Заведох любимката му на робския пазар и той иска да си я върне.
— Да не говориш за робинята Зара?
Разбирайки, че се е разприказвал, Харун добави:
— Няма значение. Коя камила препоръчваш?
— Тази е бърза.
Рашид взе юздите на една стройна камила с пясъчен цвят и ги подаде на Харун, като назова безбожно висока цена. Харун си замърмори под нос, отброявайки монетите.
— Голям си скъпчия. Ако не бързах толкова, щях да се пазаря, но Джамал чака, а аз вече съм си навлякъл гнева му.
Харун се качи на коня си и потегли заедно с камилата. Рашид го изчака да се скрие и повика помощника си да го замести. Избра друга камила, също толкова бърза като купената от Харун, и напусна оазиса.
Джамал яздеше с бързината на вятъра. Препускаше сам към Фес, сякаш дяволът беше по петите му. Спря чак когато спускащата се нощ и насеченият планински терен направиха пътя опасен. Легна до камилата и поспа малко, потегляйки още с първите слънчеви лъчи. Фес беше още доста далече и той отправи молитва към Аллах да му помогне да стигне навреме при Зара.
Зара не беше първата робиня, изложена на наддаването. Кадим я пазеше за накрая. Бяха я изкъпали и облекли в предизвикателни дрехи. Прозрачни шалвари обгръщаха ханша й, закопчани на глезените с ленти, обшити със скъпоценности. Късото копринено елече едва прикриваше гърдите й, оставайки оголен целия й корем. Зърната й прозираха съвсем ясно под тънката материя. Тялото й беше по-скоро разголено, отколкото прикрито и тя трепереше от негодувание, задето я бяха направили предмет на мъжките щения.
От мястото, където я държаха, Зара наблюдаваше как извеждат най-напред мъжете и ги разпродават. След това дойде редът на жените. С нарастващ ужас тя гледаше как купувачите идваха да оглеждат отблизо жените, как ги опипваха за да проверят твърдостта и гладкостта на плътта им, как не пропускаха такива места, които предизвикваха похотливи смехове от мъжете и хихикания от жените, физическият оглед беше смущаващ и крайно унизителен.
Заповядваха на повечето от жените да свалят дрехите си и да се покажат голи пред бъдещите си господари. Някои като че ли не възразяваха, въртейки се насам-натам, за да покажат телата си в най-благоприятна светлина. Тези жени бяха продадени много скоро в бързото наддаване и новите им господари веднага ги отведоха. Когато най-накрая изведоха Зара, все още имаше голяма тълпа.