Нападенията над султанските кервани започнаха почти веднага. Рядко се случваше керван да стигне непокътнат до местоназначението си. Султанът вече губеше търпение. Загубите му бяха огромни и проваляха плановете му да построи големи джамии за своя прослава и да обедини страната си под единно управление… под своето. Приписваше несполуките на един мъж. На Юсеф. Юсеф и неговите бандити в сини роби системно го лишаваха от данъците му, за да ги използват за поддръжка на берберската армия.
Султанът държеше шейх Джамал абд Табит единствено отговорен за подновените нападения над керваните му. Ако шейхът не беше поискал дъщерята на Юсеф за леглото си, нищо от това нямаше да се случи. Пленяването на Юсеф трябваше да сложи край на нападенията веднъж завинаги. Лишени от главатаря си, берберите щяха да останат без направляваща сила. Ако Джамал беше довел Юсеф в Мекнес, вместо да му позволява да избяга, сега никой нямаше да напада султанските кервани.
Исмаил мислеше да осъди Джамал на смърт, но в края на краищата реши да не го прави. Поне засега. Джамал беше отговорен за тази ситуация и Исмаил реши да даде на шейха още една, последна възможност да изкупи вината си. Ако и този път не успееше, щяха да се търкалят глави. Исмаил добре помнеше, че бащата на Джамал беше паднал в бой с берберите, но благосклонността му не можеше да се простира до безкрайност.
Джамал се върна в Рая след еднодневен лов със своя любим сокол. Този спорт му харесваше и той обикновено донасяше доста дребен дивеч, достатъчен за храна на цялото му домакинство, но този път любимото занимание не бе успяло с нищо да подобри настроението му.
Харун го посрещна при конюшните с широка усмивка на брадатото си лице.
— Добър ли беше денят ти, Джамал?
Джамал хвърли голямата торба в краката на Харун.
— Да, прати улова в кухнята да се сготви. — И изгледа втренчено лейтенанта си. — Защо изглеждаш толкова доволен от себе си?
— Ще видиш — отвърна Харун загадъчно. — Хамет те чака в хамама. Сигурно си се сгорещил и изпотил след цял ден ловуване. Една баня ще отпусне мускулите.
Продължавайки да се усмихва до уши, той нарами торбата с дивеч и се отдалечи.
Джамал го загледа разтревожен. Какво, в името на Аллаха, е намислил лейтенантът му? Вдигна рамене и преставайки да се занимава със странното поведение на Харун, влезе в къщата и отиде право в стаята си. През плетената преграда, отделяща стаята от хамама, зърна Хамет да подрежда купчина чисти кърпи. Свали набитите си с прах дрехи, влезе в хамама и унило отвърна на поздрава на главния си евнух. Хамет като че ли не се засегна особено от лошото настроение на господаря си, защото и на неговото лице играеше същата глупава усмивка като тази на Харун. Да не са забъркали някакъв заговор, запита се кисело Джамал.
— Можеш да си вървиш, Хамет — каза Джамал. — Мога и сам да се изкъпя.
Все така ухилен, Хамет се поклони и излезе.
Джамал съблече всички дрехи и се потопи във ваната. Водата беше успокояваща и той затвори очи. Това беше грешка. Невероятният образ на красивата гола Зара, която го приемаше в тялото си, извиваше се под него, с поруменяла златиста кожа, с пламнало лице, с порозовели от целувките му гърди изпрати кръвта право към слабините му.
Той изруга, опитвайки се да не обръща внимание на моменталната и яростна реакция на тялото си. Беше твърд като камък, но никоя друга освен възхитителната Зара не би могла да облекчи измъчената му плът. Той стисна челюст, изскърца със зъби, пожелавайки си никога да не беше срещал тази берберска принцеса, която бе променила живота му завинаги. Насили се да си спомни коя е тя и какво беше направила. Но това не му помогна. Нямаше да му бъде никак лесно да забрави Зара.
Мекият шепот на стъпки по застлания с плочки под привлече вниманието на Джамал. Предполагайки, че Хамет се е върнал, той каза:
— Не съм те викал, Хамет. Върши си работата.
Очите му се отвориха изведнъж, когато в отговор на думите му се разнесе тих женски кикот. Той извърна глава и шокиран видя Саха, Лейла и Амар, застанали голи до ваната. Беше забравил колко красиви бяха и трите. Тогава дойде неканената мисъл колко изкусни бяха в любовните игри трите му бивши чувствени наложници.
— Не се ли радваш да ни видиш? — запита Саха, влизайки във водата.
— Ние много се радваме да те видим — изрече плахо Лейла, докато двете с Амар влизаха заедно във ваната.
Саха накара още зашеметения Джамал да седне на ръба на ваната, потопи пръсти в бурканче с ароматен течен сапун и натри кожата му. Размени многозначителни усмивки с Лейла и Амар, когато забеляза, че Джамал е напълно възбуден. Ръката й моментално се стрелна към ерекцията му и бързо се отдръпна, когато Лейла и Амар започнаха да изстъргват сапуна, потта и мръсотията от тялото му. Саха го изплакна с чиста вода от каната и го подкани да се върне във ваната. Трите наложници се засуетиха около него, ръцете им бяха навсякъде по тялото му.