— Като ви гледах как постигате екстаза, получавах удоволствие от това — отвърна Джамал. — Сега се върнете при господарите си и им кажете, че сте ми доставили удоволствие.
— Но това няма да е вярно! — ахна Амар, шокирана от думите на Джамал. Макар и поднесени в красива форма, те означаваха само едно, че ги отпраща. — Ние не сме ти доставили удоволствие. Не ни отпращай, господарю. Нашите мъже много ще ни се разсърдят.
— Харун ме бие, когато не е доволен от мене — призна Саха. — Той е истински жребец в леглото, но изисква покорство.
— Моят нов господар не може да се позволи лукса, на който се радвахме в твоя харем — оплака се Лейла. Пълните й устни бяха недоволно нацупени и големите й овални очи всеки момент щяха да плувнат в сълзи. — Позволи ни да останем.
— Забравихте ли поради каква причина ви отстраних от себе си? — запита рязко Джамал. — Вие трите се опитахте да отровите една жена, която не ви заплашваше с нищо.
— Това беше идея на Саха — заяви Лейла.
— Не съм я насърчавала — добави Амар.
— И двете сте лъжкини — изрече Саха с нотка на отвращение.
— Вървете! — заповяда Джамал. — Можете да останете временно в харема, но не очаквайте от мене повече от това, което съм склонен да ви дам.
— Какво ти е направила тази берберска вещица? — завайка се Саха. — Как можеше да изпитваш нещо друго освен омраза към Зара? Чух, че те е упоила и е избягала с баща си. Това, което ти е сторила, е не по-малко престъпление от онова, което ние се опитахме да направим с нея.
— Още съм жив — отсече Джамал. — Зара не е искала смъртта ми, но вие, жени, щяхте да я убиете с подлата си отвара. Тя само ме накара да заспя. Сега ме оставете. Възползвайте се от временния си престой, защото подозирам, че скоро ще започнете да липсвате на господарите си и те ще поискат да се върнете в леглата им.
Вземайки от пода разхвърляните си кафтани, трите недоволни жени се облякоха набързо и се изнизаха от стаята. Хамет с нескрито любопитство наблюдаваше оттеглянето им. Никога не беше виждал жена да излиза от стаята на господаря му с друго изражение освен усмихнато. Съдейки по киселите лица на Саха, Лейла и Амар, той предположи, че никак не са били доволни от представянето на Джамал. Викът на господаря му накара Хамет да се откъсне от размишленията си и той побърза да се яви пред него.
— Нужен ли съм ти, господарю?
— Трябва да накарам да ви разчекнат двамата с Харун! — изрева Джамал. Хамет обаче сякаш не се уплаши от гневния изблик на господаря си. — Каква муха ви е влязла в главата, че пак да довеждате тези жени тук, в дома ми?
— Искахме да ти доставим удоволствие. Не си имал жена, откакто… е, от много време. Ако не искаш тези три харпии, нека отида на робския пазар и да ти избера три покорни девственици, за да ги обучиш както ти душа иска.
Джамал се намръщи.
— Не искам покорни девственици. Искам…
Думите замряха на устните му. Това, което искаше той, беше една фурия с гореща кръв и остър език, с лице като ангел и темперамент на дива котка. Жена воин, също такъв свиреп боец, както и всеки мъж, когото той познаваше.
— Ако ми кажеш какво искаш, господарю, ще направя всичко възможно, за да ти го намеря — каза Хамет, загрижен за благополучието на Джамал.
Никога не беше виждал господаря си така обсебен от жена. За повечето араби жените нямаха почти никакво значение. Стойността им се състоеше почти единствено в удоволствието, получавано от телата им, и в способността им да раждат деца.
— Уморен съм, Хамет. Остави ме на спокойствие.
Евнухът тръгна заднешком към вратата.
— Почакай. Кажи на Харун да дойде тук при мене. — Джамал облече един кафтан, намери в сандъка си перо, мастило и пергамент и написа кратко послание. Харун пристигна точно когато господарят му изтърсваше пясъка, с който беше изсушил мастилото.
— Какво мога да направя за тебе, Джамал? Хамет каза, че жените не са те задоволили. Ще набия Саха, ако те е оскърбила.
— Остави жените, Харун, не съм те повикал заради тях. Време е да се върна в морето. Усещам, че Исмаил ми диша във врата. Намери доверен човек да предаде съобщението ми на капитан Брахим в Танжер. — Нави пергамента и го подаде на Харун. — Той трябва да натовари провизии на кораба ми и да бъде готов за отплаване в момента, когато пристигна в Танжер. Може да са му необходими няколко дни, за да попълни екипажа, но вярвам, че ще изпълни заповедите ми.
— Сигурен ли си, че точно това искаш, Джамал? Отдавна сме приятели и не съм те виждал да изоставяш някоя кауза. Познавам те, Джамал. Берберската принцеса е първата жена, заради която правиш такива неща, за да я задържиш. Не показа почти никакво съжаление, когато се раздели с наложниците си, но загубата на Зара те разкъсва.