Но Зайнаб напразно хабеше усилията си. Джамал почти не прояви интерес към нея, макар че тя се постара да го възбуди, когато се измъкна от дрехите си и го последва в хамама.
Джамал нямаше време да мисли за сластните извивки на дребното телце на Зайнаб, докато тя му помагаше да се изкъпе. Беше твърде зает да си представя какво ли е намислил извратеният ум на Мулай Исмаил. Въпреки факта, че стаята му имаше малко удобства, султанът не го беше затворил в кулата. Имаше отделен хамам и собствена оградена със стени градина. И красива жена, която да облекчи тялото му. Колкото повече мислеше за това, толкова по-малко смисъл намираше.
Джамал добре познаваше последиците от най-жестоките постъпки на Мулай Исмаил, а други негови действия беше виждал със собствените си очи. Султанът като че ли изпитваше удоволствие да налага мъчения като средство за наказание, но засега Джамал не можеше да окачестви отношението към него като изтезание. А може би беше поредната извратеност на султана?
Тогава отговорът изведнъж му се яви. Не бяха го повикали в Мекнес, за да го осъдят на смърт. Султанът използваше привлекателната Зайнаб като примамка. Гъвкавата робиня беше апетитна хапка, предложена му като награда за послушанието, допусна Джамал. И той би заложил цялото си огромно състояние на предположението, че султанът му е измислил някаква отвратителна задача, нещо, свързано с Юсеф и красивата му дъщеря.
Когато излезе от хамама, Джамал намери чисти дрехи, положени на леглото. Започна да ги облича, когато Зайнаб положи ръка на рамото му.
— Какво друго мога да направя за тебе, господарю? Ръцете й се обвиха около врата му, пълните и гърди се притиснаха до неговите, а тазът й съблазнително се отърка в слабините му.
Той беше млад и силен мъж, затова автоматично се втвърди. Изстена и леко свали ръцете й от себе си. Ако се поддадеше на Зайнаб, щеше да играе по свирката на султана.
Зайнаб му се усмихна през дългите си гъсти мигли, тъмни като грях.
— Не ме ли намираш привлекателна, господарю? Обучена съм да давам удоволствие по всеки начин, познат на мъжете. Мога да те взема във всеки отвор, който пожелаеш. Ако ти харесва да ме гледаш как получавам удоволствие, имам сребърни топчици за тебе. Не възразявам да ме вържеш с копринени въжета и да ме биеш, ако така ще се възбудиш. Кажи ми, господарю Джамал, кажи ми какво искаш.
Думите й разсеяха Джамал за момент. Зайнаб едва ли беше на повече от петнадесет години, но вече притежаваше уменията на опитна харемкиня. Като любовна робиня без съмнение беше несравнима, способна да осигури безкрайни разкошни часове еротично забавление. Изненада се, че не я желае.
— Ти си като нежно цвете, Зайнаб, и съм сигурен, че някой мъж би намерил в твое лице прекрасно развлечение. За съжаление аз не съм този мъж.
Зайнаб остана с отворена уста. Досега такова нещо никога не й се беше случвало.
— Не ме ли искаш? — Устата й затрепери и очите й плувнаха в сълзи. После, за огромна изненада на Джамал, тя се хвърли на колене пред него. — Не казвай на султана, господарю. Ще ме накажат ужасно сурово.
Джамал й помогна да се изправи и изтри сълзите й с полите на ризата си.
— Това, което се е случило или не се е случило в тази стая, ще си остане тайна между нас. Сега си облечи дрехите и се върни в харема. Ако султанът ме попита, ще му кажа, че си ми доставила удоволствие.
— Защо не ми позволиш наистина да го сторя? — запита любопитно Зайнаб. — Не харесваш ли жените? Ако предпочиташ момчета…
— В името на Аллаха, не ме обвинявай в подобен грях! Тъй като вече имаме тайна помежду си, се чувствам в безопасност и ще ти разкрия още една. Има само една жена, която искам, а не мога да я имам. Подозирам, че султанът се опитва да ме накара да извърша нещо за него, като ми праща тебе. Да ме размекнеш, така да се каже.
Зайнаб му отправи просълзена усмивка, вече не като съблазнителка, а като момиче на петнадесет години, което се държи и говори като по-голямо.
— Твоята девойка е щастливка. Завиждам й.
— Сега върви, Зайнаб. Ако султанът запита, кажи му, че съм останал много доволен от тебе.
Зайнаб се измъкна от стаичката и Джамал чу как ключът изщрака в ключалката. Макар никак да не му харесваше, че е попаднал под произвола на султанската милост, той предположи, че скоро ще разбере какво е намислил Исмаил, и седна да чака.
Тъкмо беше довършил вечерята си, когато влезе главният евнух, за да го повика да се яви пред султана. Сега коридорите бяха празни; празна беше и главната зала. Молителите и поданиците се бяха върнали по домовете си и кралският двор се бе оттеглил за нощна почивка. Поведоха Джамал през редици от стражи, застанали мирно, покрай мрачната като пещера приемна зала към частните покои на султана. Висок нубийски роб отвори вратата към вътрешните султански покои, покани Джамал да влезе вътре и веднага се оттегли.