Стаята беше празна. Оставиха Джамал да седи и да чака цели тридесет минути, преди Мулай Исмаил да се появи от спалнята си и величествено да се настани на една богато бродирана възглавница. Джамал падна на колене и почтително го приветства.
— Можеш да станеш, Джамал — каза властно Исмаил. Не го покани да седне или да изпие с него един ментов чай, както беше направил предния път, което беше сигурен признак, че е силно разгневен. — Разбрах, че подаръкът ми ти е харесал. Лично съм обучил Зайнаб; тя е несравнима.
— Малката Зайнаб е безпогрешна, господарю.
И да беше очаквал повече от Джамал, Исмаил не го показа.
Безмилостните очи на султана се спряха върху шейха, приковавайки го с жестокия си поглед.
— Ти ме разочарова, Джамал. Мислех, че си единственият човек, на когото мога да се доверя. Никога не ми е хрумвало, че можеш толкова да се побъркаш по тая берберска кучка, че да забравиш на кого дължиш покорство. Слабост беше от моя страна да ти простя за бягството на Юсеф. Но премислих прибързаното си решение. Трябваше да доведеш Юсеф в Мекнес, вместо да го държиш в Рая. Обещанието за пиратска плячка ме заслепи и проявих милост, когато трябваше да съм безпощаден. Сега набезите продължават, а Юсеф и онази разбойничка, дъщеря му, ме лишават от богатствата ми. Много мислих какво да направя, Джамал. Смятах да наредя да те екзекутират, задето пренебрегна заповедите ми. Мислех да те подложа на мъчения, за да уталожа гнева си. Но понеже съм великодушен, реших да ти дам една последна възможност да изкупиш вината си.
Джамал едва не се изсмя в лицето на султана. Жестокостта на Исмаил беше пословична. Капка великодушие нямаше у него.
— Ти си много милостив, о, велики повелителю.
Исмаил се усмихна.
— Така е, нали? Но милостта ми си има цена. Това е последният път, когато проявявам снизхождение към тебе. Ако се провалиш, ще платиш с главата си. Ако успееш, малката Зайнаб ще бъде твоя. Вече си вкусил от сладката й плът. Това е само малка част от уменията й. Тя е нежна и покорна, няма нищо общо с онази войнствена дивачка.
— Само ми кажи какво да направя, за да си възвърна твоето благоразположение, велики султане.
Лицето на Исмаил се изкриви в грозна гримаса.
— Доведи ми Юсеф и дъщеря му живи или мъртви. Не се връщай, докато не изгониш бандитите от планините. Вече не мога да си позволя да губя кервани. Ти не си глупак, Джамал; знаеш, че не понасям пораженията. Този път за момичето няма да има прошка. И тя е същата като баща си. Заповядах на капитан Хасдай да постави на твое разположение сто опитни войници. Мисията ти е да намериш и унищожиш нашия враг.
— А ако откажа? — осмели се да попита Джамал.
Как би могъл да преследва и да унищожи жената, към която не беше безразличен? Жената, която… Обичаше.
Усмивката на Исмаил с нищо не насърчаваше откровеността.
— Няма да откажеш. Цениш твърде високо главата си. Ще те освободят от стаята ти на разсъмване. Аз ще съм наблизо и ще наблюдавам как повеждаш войниците ми към победата. Сега можеш да си вървиш.
Джамал реши да приеме с покорство рязкото сбогуване. Нямаше човек, да се е възпротивил на султана и да е оцелял, за да разкаже после за това. Той се поклони почтително. А докато се оттегляше заднешком към вратата, Исмаил добави:
— Мисли за малката Зайнаб довечера, Джамал, и колко голямо удоволствие ти е доставила днес. Може би сластните ти сънища ще те накарат да жадуваш да се върнеш при нея.
Вратата на Джамал се отвори точно в мига, когато розовото сияние на зората се появи на източния небосклон. Джамал вече беше извършил ритуалното измиване, задължително за всички мюсюлмани, беше се обърнал с лице към Мека, когато мюезинът призова вярващите за молитва, и беше изял леката си закуска. Капитан Хасдай вече го очакваше, когато той излезе от стаята си.
— Аллах да е с тебе, господарю Джамал. Сто войници те чакат във външния двор. Всички горят от желание да смажат берберските разбойници заради честта и славата на нашия султан.
— Аллах да е с тебе, капитан Хасдай — отвърна Джамал късо.
Нямаше настроение за празни приказки. С мрачни мисли в главата стигна до големия външен двор, където го чакаше елитният султански отряд.
— Твоите воини пристигнаха преди един час от Рая. Ще заповядаш ли да се присъединят към нас?