Настроението на Джамал забележимо се подобри, когато видя Харун да държи юздите на неспокойния му жребец. Побърза нататък, за да размени две думи с лейтенанта си, докато капитан Хасдай се занимаваше с товарните камили, които щяха да придружават отряда в планините на Риф.
Двамата си стиснаха ръцете.
— Помислих, че няма да е зле около тебе да са собствените ти хора — каза Харун. — Никой в Рая не знаеше какво е намислил султанът за тебе, но искахме да сме наблизо, в случай, че ти потрябваме. Хасдай ми обясни какво е положението и аз веднага разпоредих твоите хора да се присъединят към султанския отряд. Нямаш избор, Джамал. Ако ти е мил животът, трябва да се подчиниш на султана. Той иска Юсеф и Зара. Нищо не можеш да направиш, за да ги спасиш този път.
Джамал не отговори. Сто мъже, жадни за битка, очакваха заповедите му. Той яхна Касем и се отправи към челото на колоната. Преди да даде знак за тръгване, погледна случайно нагоре и видя султана, застанал на балкона си, да наблюдава заминаването им. Изражението на Исмаил не будеше съмнение. Нямаше нужда човек да е магьосник, за да разбере, че Исмаил с голямо нетърпение очаква мъченията и смъртта на Юсеф и Зара. Че Джамал може да не успее — това изобщо не се поставяше под въпрос.
Зара гледаше с трепет как Рашид се приближава към стана. Ездитната му камила спря сред облак прах и Рашид потърси с поглед Юсеф в мига, когато се спусна от седлото на все още приклякващото на колене животно. Зара побърза към баща си, за да чуе новините, донесени от търговеца.
Двамата влязоха в шатрата на Юсеф и Зара направи ментов чай, докато Рашид разказваше какво е научил.
— Шейх Джамал замина за Мекнес, придружен от султанската стража. Харун го последва на другия ден с неговите войници. Помислих, че ще е добре и аз да тръгна след тях.
— Добре си направил — похвали го Юсеф. — Какво научи?
— Чух много слухове. За съжаление, повечето от тях като че ли са верни. Шейх Джамал получил командването на сто мъже от елитната армия на Исмаил. Заповядано му било да доведе тебе и Зара живи или мъртви.
Зара си пое остро дъх.
— Сигурен ли си, Рашид?
Рашид кимна.
— Видях ги как излизат от града преди три дни. С тях тръгнаха и войниците на Джамал.
— Аллах да е с нас — каза тихо Зара. — Не съм допускала, че Джамал може…
Не намираше думи. Джамал този път щеше да ги преследва докрай. След всичко, което бяха споделяли, той искаше смъртта й.
— Малко хора са отказвали да се подчинят на заповедите на султана и са оцелявали, за да разказват след това — изрече загадъчно Юсеф.
Берберският водач беше умен мъж. Вече беше разбрал, че Зара много се е привързала към красивия шейх и че след бягството си от дома му е много нещастна. Юсеф разбираше, че от тези нежни чувства няма да излезе нищо, и много го болеше да гледа дъщеря си така да страда от несподелена любов.
— Какво ще правиш? — запита Зара. В гласа й имаше нотка, която не можеше да прикрие. — Преследват ни като диви животни.
— Ще се преместим на юг, в Атласките планини — отвърна Юсеф. — Ако стане нужда, ще намерим убежище в пустинята отвъд Атлас. — Той изведнъж се усмихна. — Твоят Джамал доста ще потърчи след нас, дъще.
Внезапна болка прониза Зара.
— Не е моят Джамал, татко. Той е врагът.
След няколко часа те вече пътуваха към сърцевината на Атласките планини.
— Били са тук — каза Харун, спирайки, за да разгледа твърдата, камениста почва.
— Преди колко време? — запита Джамал.
— Трудно е да се каже. Два дни, две седмици, кой знае?
Джамал изпитваше тайно удоволствие, че Юсеф и бандитите му успяват да вървят една крачка преди султанските хора. Той нямаше представа какво би направил, ако наистина откриеше берберския стан. Най-големият му страх бе, че Зара можеше да бъде убита в битката или да стане пленница на султана. От него зависеше да осигури безопасността й. Броденето из планините и пустинята му даваше много време да мисли… и да планира.
— Запътили са се навътре, към Високия Атлас — каза Хасдай, когато следата ги насочи извън планините Риф. — Юсеф е умен. Възможно е дори да се опита да ни примами сред дюните на Сахара.
— Може би ще трябва да се върнем и да докладваме на султана — предложи Джамал.
Каквото и да е, само да се отдалечат от Зара.
Хасдай изгледа Джамал така, сякаш си беше загубил ума.
— Заповедта на султана беше да търсим, докато не намерим Юсеф. Моят живот ми е мил, дори ако ти не цениш твоя. Исмаил ме предупреди да внимавам с тебе, каза че не може да ти се вярва, щом става дума за берберската принцеса. Султанът дори ми разкри нещо невъобразимо — че веднъж си пленил Юсеф, но си му позволил да избяга.