— Не съм позволил на Юсеф да избяга. Историята е дълга, капитане, и няма да те отегчавам с нея. Ще продължаваме ли?
Този разговор беше първият намек, че хората на султана внимателно следят Джамал. Явно в бъдеще трябваше много да внимава. Ако нещо в тоя живот беше сигурно, то бе, че никога съзнателно няма да изложи на опасност живота на Зара.
Преследването продължаваше.
Мина една седмица, след нея още една и още една, но без никаква следа от синьото племе. Сега Джамал и султанската армия обикаляха покрайнините на пустинята, слизайки от склоновете на Високия Атлас към ниските земи, които постепенно се преливаха в Сахара. Минаваха през гористи склонове, през тревисти равнини, обрасли с устойчиви на суша храсталаци. Пресичаха потоци, извиращи от Атлас и течащи към Сахара, почиваха под сенките на финиковите палми в оазисите, откъдето попълваха скъпоценните си запаси от вода.
Една нощ стануваха в гориста равнина на края на пустинята. Докато разпъваха шатрите, Хасдай прати определените за през нощта часови да претърсят района. Джамал беше с него, когато войниците се върнаха. Възбудата им накара сърцето му да прескочи. Бяха открили стана на Юсеф точно зад хребета на близкия хълм. Синьото племе беше опънало шатрите си край малко поточе под сянката на високи вечнозелени дървета.
Хасдай се усмихна мрачно.
— Ще нападнем призори, когато най-малко ни очакват. — Повика заместника си и му даде заповеди, които трябваше да бъдат съобщени на войниците. — Съгласен ли си, господарю? — обърна се той към Джамал, когато лейтенантът му се отдалечи.
Сърцето на Джамал бе заседнало в гърлото му, но той успя все пак да изрече:
— Напълно съм съгласен, капитане. Ако ме извиниш, трябва да се погрижа за оръжията и за хората си.
Харун стоеше наблизо. Когато Джамал влезе в шатрата си, той го последва.
— Какви са заповедите ти, господарю?
— Трябва да предупредя Зара.
— Това е предателство.
Очите на Джамал бяха като прозорци към душата му, — раздираха го страшни противоречия. Можеше да последва заповедите на Исмаил и да гледа как убиват Зара, а можеше и да я предупреди и да извърши предателство. И едното, и другото беше мъчително, но Джамал остави сърцето си да вземе решение вместо него.
— Добре познавам Мулай Исмаил, приятелю. Той е повелителят на жестокостта. Ще му достави огромно удоволствие да гледа как измъчват и убиват Зара и Юсеф. Не мога да позволя това да се случи. Не очаквам от тебе да потъпчеш честта си, Харун, затова те освобождавам от службата ти при мене.
Харун го изгледа скръбно.
— Аз съм с тебе, Джамал. Не обичам особено много нашия султан. Кажи ми какво да сторя.
— Засега нищо. Когато хората се настанят за през нощта, ще се промъкна в стана на Юсеф. Щом стигна там, ще реша какво да правя.
— Идвам с тебе. Трябва ти някой да те пази.
— Няма нужда…
— Моля те — каза Харун. — Ще се върна в шатрата ти, след като станът се успокои. Моли се на Аллаха нощта да бъде тъмна.
Джамал се разхождаше неспокойно напред-назад, очаквайки завръщането на Харун. Може би кошмарите му щяха да престанат, помисли той. Понеже беше станал неволен участник в това начинание, сънят му бе често навестяван от ужасяващи кошмари със Зара. В сънищата си той я виждаше пленница на султана, жертва на извратената му природа. Болезнените й писъци бяха толкова истински, че го разкъсваха.
Застана на едно място чак когато Харун влезе в шатрата.
— Време е, Джамал. Хасдай се оттегли в шатрата си и войниците му легнаха да спят на земята. Пошушнах на нашите хора да се оглеждат и ослушват.
Джамал кимна, благодарен, че има такъв верен другар като Харун. Нощта беше студена, но черната му вълнена джелаба го пазеше от хапещия вятър, който духаше откъм пустинята. Аллах навярно беше отговорил на молитвите му, защото на заоблаченото небе не се виждаше и следа от луната.
— Ще се разделим и ще вземем по един кон — прошепна Джамал. — Гледай да не те усетят султанските стражи.
Той се промъкна покрай часовите, без да го забележат, и когато не се чу никакъв тревожен вик, предположи, че и Харун е успял да се промъкне незабелязан.
Харун бе стигнал преди него до конете. Без да разменят нито дума, двамата оседлаха жребците си и ги поведоха през гъстите храсти, покрай кедри, борове и дъбове. Щом стигнаха достатъчно далече от стана, се качиха на седлата и тръгнаха да търсят скривалището на Юсеф. След известно време спряха на хребета на един тревист склон.
Острият поглед на Джамал претърси долината под тях, забелязвайки пролука между дърветата, където от една скала извираше тясно поточе.