— Тук са, Харун, точно под нас — посочи Джамал. — Виждаш ли шатрите им, сред дърветата?
Харун заразглежда гористия склон и накрая откри очертанията на няколко шатри.
— Виждам ги.
— Аз слизам.
Джамал се заспуска по склона. Харун вървеше плътно до него. Станът на Юсеф беше така добре скрит, че Джамал се изненада, че разузнавачите са го забелязали. Но добре обучените негри на Исмаил бяха известни с упорството и хитростта си. Джамал дръпна юздите на коня си в покрайнините на стана, прикривайки се сред храстите. Слезе и предаде юздите на Харун.
— Ще вървя пеша. Гледай конете да не вдигат шум. — Джамал се запромъква сред дърветата и накрая пред него се откри целият стан, разположен по бреговете на поточето. Беше така добре прикрит, че го охраняваше само един часови, а и той сега дремеше, подпрян на едно дърво.
Джамал разгледа шатрите, опитвайки се да разбере в коя е Зара. Забеляза, че една от шатрите е разположена по-далече от другите, и съсредоточи наблюденията си тъкмо върху нея. Нощта беше все още черна като мастило и нямаше да бъде никак трудно да се промъкне в шатрата, без никой да го види.
Тогава Аллах го възнагради.
Платнището се отвори и Зара се показа навън. Беше свалила чалмата си и златистата й коса беше разпиляна по гърба в прелестно безредие. Джамал я видя да се отдалечава към поточето и да коленичи, за да измие ръцете, лицето и врата си. Той се усмихна мрачно и пропълзя незабелязан към шатрата й. Огледа се за часовия, видя, че той още дреме, и се плъзна през отвореното платнище.
Зара свърши с миенето и тръгна обратно към шатрата. Нощта беше спокойна. Прекалено спокойна, помисли тя, но не разбираше тревогата си. Семействата спяха в черните си шатри, а неженените мъже си бяха устроили постели на земята, загърнати с одеялата си и положили глави на седлата на конете си. Нейната шатра беше опъната малко по-надалече от останалите, за да й осигури известно усамотение, но сега тя се приближаваше към нея със странно предчувствие. И тъй като не видя нищо, което да породи безпокойство, Зара се наведе, влезе вътре, намести платнището… и замръзна.
Не беше сама.
Усети присъствието му миг преди ръката му да закрие устата й, и той изсъска в ухото й:
— Не се противи, сладка магьоснице. Няма да ти направя нищо лошо.
Джамал! Въпреки уверенията му тя се задърпа, но скоро превъзхождащата я мъжка сила я обездвижи. Страх пробяга през нея. Намерили са ги! Джамал ще я отведе в Мекнес, където тя и Юсеф ще бъдат наказани по най-ужасния възможен начин.
— Ще си махна ръката, ако обещаеш, че няма да пищиш. Чуй ме, Зара, не искам да те нараня. Дошъл съм да ти помогна. Да си махна ли ръката?
Тя закима енергично, макар че не вярваше на обещанието му, че няма да й направи нищо. Но щеше да го изслуша, преди да извика за помощ. Нямаше току-така да приеме смъртта. Сега имаше да пази нещо повече от собствения си живот.
Джамал свали ръка от устата й. Обърна я към себе си и допря чело до нейното.
— Слава на Аллаха, че те намерих, преди капитан Хасдай да ви нападне. Имаш много малко време да се спасиш; те ще бъдат тук преди разсъмване. Събери си нещата. Ще те отведа още сега.
В шатрата беше много тъмно и Джамал не можа да види упоритото изражение на лицето на Зара, но от тона на гласа и можеше да заключи, че няма да може лесно да я убеди.
— Никъде не отивам — Тя се опита да се изплъзне от ръцете му. — Трябва да кажа на баща си.
— Ще те отведа насила, ако трябва — предупреди я Джамал, стискайки я още по-здраво.
— Отмени нападението — замоли се Зара. — Ако не можеш, поне нека предупредя баща си и останалите. В стана има жени и деца. Нямаш ли сърце?
Когато видя, че думите й като че ли не са направили никакво впечатление на Джамал, тя започна да го удря с юмруци по гърдите. В отчаянието си отвори уста, за да извика. Джамал трябва да беше усетил намерението й, защото устата му запуши нейната, изстисквайки дъха й в една дълбока, упояваща целувка, която дръзко заявяваше колко отчаяно се нуждае той от нея.
Задавен звук се изтръгна от гърлото й, когато удрящите й юмруци се отпуснаха и дланите й обвиха гърба му, а тя се притисна още по-силно към горещата му уста, загубвайки се цяла в целувката му. Тези дълги, празни седмици без докосването на Джамал бяха чисто мъчение. Тя отново и отново си бе повтаряла, че го ненавижда, но сърцето й не се оставяше да бъде убедено. Когато езикът му накара устните й да се разтворят и се втурна в устата й, огън плъпна из нея. Изведнъж вече нямаше нито вчера, нито утре. Имаше само днес и този мъж, този час, тази минута.