Имаше само отчаяна жажда.
15
Зара усети дива, непреодолима жажда да бъде отново с Джамал, да го почувства вътре в себе си. Отвърна на целувката му, прилепи се към него, изгаряйки го с огнения натиск на тялото си.
Физическата реакция на Джамал беше мигновена и цялостна. Той искаше да я притисне на постелката й и да вмъкне твърдата си като камък мъжественост в нея. Искаше да я погълне с целувките си. Разкошният й аромат го опияняваше. Всичко в нея беше съвършено женствено и изцяло го пленяваше.
Нищо не се беше променило, помисли Зара в един кратък момент на просветление. Само трябваше Джамал да я докосне и тя веднага се съживяваше. Туптенето между краката й ставаше все по-дълбоко и интензивно, зърната й се втвърдиха, гърдите й натежаха и станаха чувствителни и към най-леката ласка. Тя изстена и отвори уста за нежното навлизане на езика му.
— Зара, сладка магьоснице — изстена Джамал срещу устата й, докато я увличаше надолу със себе си.
Без да отлепва уста от нейната, той дръпна връвта, която придържаше широките му шалвари, и ги свлече до глезените си. С внезапно и плавно движение дръпна ризата й чак до врата. Устата му слезе надолу, за да оближе зърната й, докато той самият се надигаше леко, за да свали шалварите, да смъкне нетърпеливо ботушите и да ги запрати в ъгъла.
— Не мога да чакам — прошепна той с дрезгав глас.
— И аз. Побързай!
Тя се изви нагоре и извика, докато Джамал навлизаше с мощен, но нежен тласък дълбоко навътре във влажния й център. Тя беше гореща, ужасно гореща.
Той я взе бързо, грубо, почти на голата земя, страстта му бе изгаряща, нажежена до бяло. Зара се извиваше под него, надигаше се, за да посрещне тласъците му със заслепяваща страст, ръцете й бродеха по плътта му и устата й отвръщаше на неговите целувки. Тя посрещаше всеки бърз и рязък тласък на хълбоците му и атаките на езика му. Чуваше собствените си стонове и хлипания, докато тялото й се гърчеше, неподвластно на никакъв контрол. Той я целуваше диво, жестоко, сякаш не можеше да й се насити и искаше да попие всеки звук от нейната наслада в тялото си.
Навлизаше и се отдръпваше, после отново навътре и навън… и отново и отново.
— Хайде, сладка магьоснице! Хайде! Не мога да чакам.
Зара свърши в миг на безумен прилив на разтапяща горещина, поглъщана от свирепи, болезнени вълни на удоволствие, което се надигаше, прииждаше и я отнасяше във владенията на заслепяващия екстаз. Писъкът й бе заглушен от устата на Джамал, точно както неговият хрипкав стон бе заглушен от нейната. Тялото му се стегна, докато изтласкваше семето си в нея.
Минаха дълги минути, преди Джамал да се отмести полека и да се изправи на крака.
— Не исках това да се случи. Аллах да ми е на помощ, защото не се владея, когато стане дума за тебе. — Навлече с едно плавно движение шалварите си и върза връвта. После се наведе, за да помогне на Зара. — Времето тече.
Още замаяна от силата на любенето им, Зара позволи на Джамал да й помогне да се изправи и да завърже връвта на собствените си шалвари.
— Хайде, трябва веднага да тръгваме.
Зара най-накрая си възвърна гласа.
— Говорех напълно сериозно, като ти казах, че няма да ходя никъде с тебе. Не мога да оставя баща си. Той има нужда от мене.
— Няма да му помогнеш с нищо, ако си мъртва — каза рязко Джамал. Искаше да я шокира, за да я накара да му сътрудничи. — Султанът има ужасни планове за тебе и Юсеф, които ще те накарат да пожелаеш по-скоро да беше мъртва.
— Баща ми…
— Дори ако сега се измъкне, Юсеф няма да може да ти помогне. Въпрос на време е да го хванат. Султанът иска само едно, да украси стената си с неговата глава.
— Да ме изплашиш ли се опитваш?
— Ще бъда брутално откровен. Облечи си джелабата, трябва да тръгваме незабавно.
Когато тя не направи нищо, за да се подчини, той опипа наоколо си в тъмното, намери робата й, сгъната в долната част на постелката, и я навлече през главата й. После я хвана за ръката и я повлече към отвора на шатрата.
Зара отказа да помръдне от мястото си.
— Трябва да предупредя баща си. Още има време да отведем хората на сигурно място.
На Джамал никак не му се искаше да употребява насилие, но Зара не му оставяше никакъв избор. Понеже тя упорито отказваше да тръгне по собствена воля, той беше принуден да поеме нещата в свои ръце. Надяваше се тя да му прости.
— Зара — изрече той, обръщайки я с лице към себе си. — Не исках нещата да станат по този начин, но не мога да те оставя тук. Опасността е прекалено голяма.
— Не можеш…
Тя не успя да довърши изречението. С лек вик на угризение Джамал изнесе юмрука си напред и й нанесе бързо и силен удар в долната челюст. Ударът не беше достатъчно силен, за да причини трайни увреждания; силата му беше такава, че тя да стои мирна поне един-два часа. Той я подхвана, преди да е докоснала земята.