— Зара никога няма да тръгне доброволно — заяви Юсеф. Виждаше, че Джамал е прав, но знаеше, че ще му трябва нещо повече от думи, за да убеди Зара. Джамал си пое дълбоко дъх и каза:
— Зара вече не е тук. Замина с лейтенанта ми преди повече от час. Ще се върна при нея в Рая веднага щом бъде възможно.
Юсеф, вбесен, посегна към ятагана си, но внезапно отпусна ръка.
— Зара по собствено съгласие ли тръгна?
Джамал поклати глава.
— Искаше ми се да е така, но не е. Тя отказа да тръгне, затова взех нещата в свои ръце. Зара е всичко за мене, макар тя да мисли другояче. Докато не успея да я убедя в любовта си, тя ще се намира на сигурно място.
Изражението на Юсеф се смекчи.
— Можех да те убия, Джамал, но това нямаше да върне дъщеря ми. За съжаление, говориш истината. Преследват ме. Един ден ще ме хванат и не искам Зара да сподели съдбата ми. Наистина ли я обичаш?
Джамал се усмихна.
— Тази жена ме обърква до безкрайност. Внася пламък в живота ми, макар че понякога ме подлудява с непреклонната си гордост. Тя е опърничава, непокорна, дива и упорита. Никога през живота си не съм обичал жена, преди да срещна Зара. Ще я пазя с цената на живота си.
Юсеф сви устни. Това го казваше мъж, който би могъл да има която и да е жена в кралството и извън него.
— Ти май добре познаваш дъщеря ми. Ако си спомняш, веднъж те помолих да се ожениш за Зара, вместо да я правиш своя наложница.
— Тогава бях заслепен от страстта си. Но сега само хабим време в приказки. Трябва да се върна, преди да са разбрали, че ме няма. Наказанието за предателство е смърт. Къде ще отидеш?
Юсеф потърка брадата си, размишлявайки над възможностите.
— Имам едно предложение — каза Джамал. — Познаваш ли добре Западна Сахара?
Юсеф се усмихна.
— Достатъчно, за да не умра от глад или жажда. Ние сме номади, шейх Джамал. Отиваме където ни отнесе вятърът.
— Моят съвет е да се укриете в Сахара. Когато капитан Хасдай дойде с хората си, ще види, че следите ви водят към пустинята. Съмнявам се, че ще ви последват там, където ги дебне смъртта. Само човек добре познаващ Сахара, ще се осмели да навлезе в нея. След време можеш да се върнеш в укрепеното си село в планините Риф и да отглеждаш стадата си. Ако искаш да живееш в мир, съветвам те да престанеш да нападаш султанските кервани.
— Знам, че ме съветваш за добро, шейх Джамал, но аз съм патриот и трябва да постъпвам така, както сърцето ми заповядва. Единственото, което мога да ти обещая, е, че ще останем в нашето оградено село през цялата зима. Сбогом, Джамал, грижи се добре за дъщеря ми. Много я обичам.
Двамата си стиснаха ръцете и Джамал бързо се отдалечи. Беше направил това, което искаше да направи, но не можеше да се отърве от едно натрапчиво предчувствие. Стигна в стана на Хасдай точно когато налягалите по земята войници започнаха да се раздвижват. Когато се опита да се промъкне тихомълком в шатрата си, двама войници изскочиха от проредяващата утринна дрезгавина и се насочиха към него с извадени ятагани.
— Какво означава това? — запита сърдито Джамал. — Къде е капитан Хасдай?
— Тук съм — каза Хасдай, излизайки иззад хората си. — Къде беше?
— Да се облекча — каза Джамал, мислейки бързо.
— Нямаше те цялата нощ, господарю.
— Да не би да поставяш под съмнение лоялността ми, Хасдай?
— Часовите са те видели да се отдалечаваш заедно с лейтенанта си, но са започнали да се съмняват едва когато сте се забавили да се върнете. Тъкмо щях да наредя патрулът да почне да ви търси, когато ти се върна. Къде беше и къде е Харун?
— Не можех да стоя на едно място. Реших да изляза да по-яздя и да разгледам неприятелския стан. Харун настоя да ме придружи.
— Къде е той сега?
— Пратих го с важно поръчение. Капитанът на кораба ми ме очаква в Танжер, за да отплаваме с „Корсар“. Нямах време да му пратя съобщение, защото трябваше спешно да се явя в Мекнес. Харун трябва да каже на капитан Брахим, че ще закъснея.
Това беше набързо скалъпено обяснение, но Джамал не можа да измисли друго.
— Ще ти отпусна благото на съмнението, господарю, но отсега нататък ще бъдеш под строго наблюдение по време на нападението. Приготви хората си. Тръгваме веднага. Ако Аллах е с нас, ще намерим берберските бунтовници все още спящи.
Войниците на Джамал се събраха около шатрата му, готови да получат неговите заповеди. Когато Хасдай се отдалечи достатъчно, Джамал им съобщи, че е пратил Харун с важна мисия в Рая и че те трябва да се измъкнат и да го последват, без капитан Хасдай да разбере, че заминават. Каза им и да съобщят на Харун, че трябва да отведе принцеса Зара на неговия кораб в Танжер и веднага да я прати при майка му в Англия. Дори у тях да се бе появило любопитство, войниците му не казаха нито дума, защото му бяха безусловно верни. Когато Джамал потегли заедно с войниците, за да нападнат неприятеля, той хвърли поглед назад и видя своите хора да се отделят от основната група и да тръгват в противоположната посока.