Струваше му се, че е минала цяла вечност, но всъщност само след седмица Хасдай и изтощените му войници се завърнаха в стана. Бяха преследвали Юсеф дотам, докъдето бяха сигурни в себе си. Скоро бяха останали без вода и храна, бяха загубили няколко коня, загинали от обезводняване, а половината войници се оплакваха от топлинен удар.
Хасдай рядко не успяваше в мисиите си за султана и сега беше вбесен.
— Никога не съм помислял, че може да си предател, господарю. За разлика от тебе, аз никога не бих позволил на жена да ме води за носа. Принцеса Зара трябва наистина да е ненадмината в леглото, за да предадеш заради нея нашия господар. Не се лъжи, господарю, няма да избегнеш наказанието. Мулай Исмаил ще узнае за предателството ти и ти ще си понесеш последиците.
— Не се съмнявам, Хасдай — беше мрачният отговор на Джамал.
Зара намери идеалната възможност да избяга от Харун и се възползва от нея. Харун беше заспал. Беше легнал на земята, увит в одеялото си и положил глава на седлото си. Беше вързал китката на Зара за ръката си с един кожен ремък и беше заспал дълбоко. Ако тя помръднеше, той щеше веднага да усети подръпването и да се събуди. Ритуалът винаги беше един и същ. Всяка вечер Харун връзваше Зара за себе си. Макар че тя му се виждаше покорна, той беше научил, че повечето жени са коварни създания, и не се доверяваше на случайността.
Когато Харун връзваше клупа около китката й тази вечер, Зара беше стиснала юмрука си. Щом клупът се озова на място, тя го отпусна и сега въжето беше достатъчно хлабаво, за да го изхлузи от слабата си китка. Докато Харун спеше, тя развърза възела и освободи ръката си.
Надигна се внимателно и пропълзя към мястото, където беше вързан конят й. Харун беше купил за нея в Тинерхир чистокръвна арабска кобила и Зара много хареса красивото животно. Без да си дава труда да я оседлава, тя поведе кобилата в тъмнината, отдалечавайки се от хъркащия Харун. Когато измина десетина метра, скочи на голия гръб на животното и препусна като вихър в нощта.
Харун се събуди призори, видя, че Зара се е изплъзнала от кожената примка, и побесня. Спомни си какво беше обещал на Джамал и разбра, че трябва да тръгне след нея. Знаеше накъде се е запътила Зара и трябваше само да я последва.
Ръцете на Джамал бяха вързани, така че се налагаше да управлява жребеца си с колене, макар че минаваха през пресечени планински местности. Но Хасдай не беше глупак. Джамал не оставаше развързан за повече от няколко минути. Бяха напуснали стана си и пътуваха през гъстите гори на Високия Атлас. Беше студено, високо над главите им прозираха заснежени върхове. Бягството изглеждаше невъзможно, но Джамал въпреки това си оставаше нащрек. Пътят до Мекнес беше дълъг.
Зара клекна зад едно дърво на склона високо над оттеглящата се армия. Беше чула тропота на подковите и беше забелязала прашния облак, затова й се стори разумно да се скрие. По този път обикновено минаваха кервани, но на нея й се стори, че тези ездачи препускат твърде бързо, за да са керван.
Предпазливостта й се отплати, когато разпозна султанските войници, явно оттеглящи се от планината. После видя Джамал и замръзна. Ръцете му бяха вързани на гърба и плътно около него яздеха войници. Джамал беше арестуван! Тя отвори уста в мълчалив протест.
Бързият й ум прехвърли фактите и веднага намери отговора. Харун не я беше излъгал, когато твърдеше, че Джамал е предупредил Юсеф за предстоящото нападение. Сигурно бяха забелязали отсъствието му от стана и сега той беше изпаднал в много неприятно положение. Джамал беше извършил предателство и това със сигурност означаваше смъртна присъда.
Зара беше така погълната от съзерцанието на минаващата армия, че не долови почти нечутите стъпки зад себе си. Трепна силно, когато една ръка запуши устата й.
— Това е армията на султана. Не викай.
Харун! Как беше могъл толкова бързо да я настигне? Зара кимна в знак на съгласие и ръката на Харун се дръпна от устата й.
— Видя ли какво се е случило, Харун? Хасдай е арестувал Джамал. Какво означава това?
Изражението на Харун беше мрачно.
— Капитан Хасдай сигурно е открил, че Джамал е предупредил Юсеф. Предполагам, че го водят в Мекнес да го екзекутират.
Зара издаде сподавен вик.
— Не! О, Аллах, не! Не можем ли нищо да направим? Къде са хората на Джамал?
— Доколкото го познавам, бих казал, че е намерил някакво оправдание да ги отпрати, преди да са го арестували. Ние сме само двама, а те са над сто души, Зара — добави той сухо. — Не можем да направим нищо, за да му помогнем.