Зара се изчерви. Разбира се, Харун беше прав. Шансовете не бяха на тяхна страна. Освен ако… Умът й работеше трескаво.
— Трябва да намерим баща ми. Той ще ни помогне да спасим Джамал.
— Сега Юсеф и хората му вече са навътре в Сахара. Това е единственото място, където Хасдай няма да ги последва.
— Ако капитан Хасдай се връща в Мекнес, съмнявам се, че баща ми ще остане дълго време в пустинята — изрече замислено Зара.
— Къде другаде може да отиде?
— В нашето укрепено село в планините Риф. Исмаил няма да се сети да го търси там. Жените и децата са уморени да бродят насам-натам и копнеят за домовете си. Зимата наближава. Селото може лесно да бъде отбранявано срещу нападения, ако Исмаил изпрати армията си обратно към планините Риф. Макар да се съмнявам, че ще го направи. Трябва да яздим бързо като вятър, Харун. Ако такава е волята на Аллаха, баща ми ще ни помогне да спасим Джамал.
След три седмици, след като прекосиха Високия Атлас и заобиколиха Мекнес, Харун и Зара пристигнаха в берберското селище, където беше родена Зара. Юсеф ги беше изпреварил с един ден.
16
Юсеф се смая, когато видя Зара да влиза в селото. Беше се примирил със загубата й, но сега тя беше тук и го молеше да й помогне да спаси мъжа, който я беше взел за робиня. Макар Юсеф да вярваше, че Джамал не е безразличен към Зара, мисълта да помага на шейха не му беше на сърцето. Да се опита да спаси човек, който най-вероятно щеше да загуби главата си, му изглеждаше изгубена кауза.
— Моля те, татко — умоляваше го Зара. — Дължим живота си на Джамал. Не знам как точно капитан Хасдай е научил за предателската му постъпка, но е узнал и от нас зависи да спасим Джамал.
Юсеф впери поглед в лицето на дъщеря си. Въпреки неохотата си не можеше да откаже на молбата й. Но имаше някои неща, които трябваше непременно да узнае, преди да обвърже хората си с каузата на Джамал.
— Обичаш ли шейха, Зара? Няма ли в нашето племе мъж, за когото би се омъжила?
— Изпитвам силни чувства към Джамал, макар Аллах да знае, че неговите чувства към мене не са точно такива. Той ме смята по-скоро за своя собственост, но така е с всичко, което смята за свое. — Тя се изчерви и отмести поглед. — Няма друг мъж, когото да искам, татко.
— Аллах знае, че този съюз е малко вероятен — каза Юсеф с въздишка. — Въпреки това, той рискува живота и репутацията си, за да ни предупреди, и ще плати висока цена за предателството си.
Брадичката на Зара се издаде упорито напред.
— Не и ако аз мога да му помогна. Ще ми помогнеш ли, татко? Харун чака отговора ти.
— Кажи ми само едно нещо, дъще. Ако успеем, знаеш, че Джамал трябва да избяга от Мароко. Няма място в тази страна, където да може да се скрие от гнева на султана. Джамал знаеше пред каква опасност се изправя, когато дойде да ни предупреди. Въпросът ми е: ще отидеш ли с него, когато той напусне Мароко?
Зара се изчерви и леко докосна корема си. Беше сигурна, че носи дете от Джамал, дете, което вече обичаше. Искаше го, дори и ако Джамал не го искаше.
— Ще ми е трудно да те оставя, татко. Освен това, защо мислиш, че Джамал ще иска да дойда с него?
— Той няма да тръгне без тебе, в това съм напълно сигурен. — Когато Зара се накани да протестира, Юсеф добави бързо: — Искам да не ти се случи нищо лошо. Не бих казал това, ако не вярвах, че Джамал те обича.
— Той е обичал много жени — въздъхна Зара. Не беше сигурна в любовта на Джамал така, както беше сигурен баща й.
— Ще реша, когато дойде време за това. Първо трябва да спасим Джамал, докато главата му още седи на раменете.
— Тогава да направим плана си. Повикай Харун да дойде тук.
Джамал зърна конусовидните покриви на кулите, издигащи се високо над Мекнес, и усети странно облекчение. Многоседмичното уморително пътуване беше към края си и той вече знаеше каква ще е участта му. Не се страхуваше от смъртта. Но наистина не искаше да умре, без за последен път да е зърнал макар за миг красивото лице на Зара. Добре, че поне тя беше в безопасност, помисли той. Във всичките години досега Харун никога не го беше предавал. Той щеше да се погрижи Зара да стигне жива и здрава при майка му в Англия.
Тесните криволичещи улички на стария квартал гъмжаха от хора. Всички се взираха любопитно в многобройния отряд въоръжени бойци, запътили се към двореца. Притискайки се към стените, за да не попаднат под копитата на конете, хората говореха на висок глас за затворника, когото стражите водеха към двореца. Онези, които познаваха Джамал, останаха като ударени от гръм, и скоро мълвата за арестуването му се разнесе далеч пред него по тесните улички.