Влязоха през портата, минаха покрай житницата, раззеленените градини и бараките на войниците и най-накрая навлязоха на територията на самия дворец. Умора се виждаше по лицата на войниците, които Хасдай освободи веднага; те се отправиха незабавно към бараките. Никой от тях не завиждаше на задачата на капитана си — да съобщи на султана, че Юсеф отново му се е изплъзнал.
— Слез, шейх Джамал — заповяда Хасдай. — Султанът е осведомен още от мига, когато влязохме през портата на двореца, и веднага ще ни повика. Почти няма нещо, което Исмаил да не знае. Мрежата му от шпиони е много голяма.
Джамал прехвърли крак през седлото и се спусна на земята. Обърна се и протегна ръце към Хасдай.
— Развържи ме. Не мога да избягам, дори да исках.
Хасдай не беше толкова сигурен. Джамал беше хитър като лисица. След като внимателно обмисли молбата му, той извади ножа си и преряза вървите.
Последвалата болка беше толкова силна, че Джамал прехапа език, за да не извика. Кръвта нахлу в китките му и трябваше да минат няколко минути, преди да успее да проговори.
— Благодаря ти.
Хасдай може би щеше да му отговори, но в този момент към тях се приближи един страж от дворцовата охрана. Той спря пред Хасдай, хвърли бегъл поглед към Джамал и каза:
— Султанът те чака да му докладваш в главната зала на двореца.
Хасдай изправи рамене и побутна Джамал да тръгне пред него. На капитана никак не му се отиваше на тази аудиенция. Променливото настроение на Мулай Исмаил не се поддаваше на предсказване. Ако се разсърдеше достатъчно много, можеше без колебание да осъди на смърт и Хасдай наред с Джамал. Капитанът можеше да посрещне смело смъртта; боеше се от мъченията.
Главната зала на султанския дворец беше препълнена. Явно унижението на Джамал трябваше да стане публично достояние. Малцина се осмеляваха да погледнат шейха в очите, за да не си навлекат неприязънта на Исмаил. Джамал вървеше напред, осъзнавайки, че дрехите му са окъсани и има ужасен вид. Беше изтощен, мръсен и не преставаше да се безпокои за Зара. Сега тя трябваше да е вече близо до Танжер, където корабът му я чакаше, за да я отведе на безопасно място.
Джамал падна на колене пред султана и почтително го поздрави.
— Къде са моите врагове? — прогърмя Исмаил. — Щом като сте се върнали без тях, предполагам, че сте ги оставили да избягат? Можете да станете и да обясните.
Хасдай изглеждаше смутен, пристъпвайки от крак на крак. Беше виждал султана разярен и знаеше какво да очаква. Погледна към Джамал и си пожела да имаше някакъв начин да избегне всичко това. Винаги бе уважавал шейха и му се бе възхищавал, но дължеше лоялност на султана.
— Аз ще обясня, Хасдай — каза Джамал, съжалявайки се над него. И се обърна направо към султана. — Не обвинявай капитан Хасдай, велики Исмаил. Само аз съм виновен за провалената експедиция.
Мънистените черни очички на Исмаил се спряха върху Джамал.
— С нетърпение чакам да чуя обяснението ти, шейх Джамал. Сгреших ли, като ти се доверих отново? По какъв начин си ме предал?
Джамал си пое дълбоко дъх, за да успокои гласа си.
— Наречи го както искаш, но признавам, че аз предупредих Юсеф за планираното нападение, като с това му дадох възможност да избяга.
Исмаил скочи на крака с почервеняло от гняв лице.
— Предателство! — изрева той, насочвайки към Джамал дебелия си пръст, украсен с пръстени. — Защо ме предаде? — Джамал отвори уста да отговори, но Исмаил го прекъсна. — Не, не го казвай. Вече се досетих. Заради берберската принцеса. Тя те е омагьосала. Какъв глупак си, Джамал. Никоя жена не струва колкото живота на някой мъж. — Усмивката, отправена към Джамал, беше наистина зловеща. — Наказанието ти трябва да съответства на провинението. Първо мъчение, мисля аз, а после бавна смърт. Когато болката стане нетърпима, помисли за мимолетното удоволствие, което ти е дала берберката, и я прокълни заради това, че те е омагьосала.
— Нека ти напомня, велики султане, колко голяма полза имаше от моите пиратски набези. Лоялността ми никога не се е пречупвала през всичките години, откакто ти служа. Единственото ми оправдание е, че не можех да понеса мисълта за смъртта на Зара. Виновен съм, че обичах прекалено силно. Ако само смъртта ми ще ти донесе удовлетворение, тогава така да бъде.
— Виновен си, че си обичал неразумно — нападна го рязко Исмаил. — Ще умреш заради грешката си. Нищо друго няма да ме задоволи и ти добре го знаеш. — Той потърка замислено брадичката си. — Но имаш право. В миналото ми служеше вярно и обогати хазната ми. Затова ще ти направя отстъпка. Преди да започне мъчението ти, ще ти отпусна две нощи, в които да се помириш с Аллах. На втората нощ можеш за последен път да изпиташ наслада с жена. Ти като че ли хареса малката ми Зайнаб. Ще ти я пратя. След смъртта ти всичките ти богатства, включително корабът и парите в съкровищницата ти, ще бъдат конфискувани от мое име.