Две нощи. Щеше да има само две нощи, в които да мечтае за Зара и за това, което би могло да бъде. Колкото до богатствата и притежанията му, те не означаваха почти нищо за него. Единственото, което имаше значение, беше Зара и нейната безопасност. С волята на Аллаха сега тя навярно пътуваше към Англия.
Джамал с изненада разбра, че е затворен в същата стаичка, в която го бяха настанили последния път, когато султанът заповяда да го докарат под стража в двореца. Имаше достъп до хамама и малката градина, оградена с високи стени, но и двете не му даваха никакви надежди за бягство. Стените бяха непреодолимо високи, а парчетата начупено стъкло, зазидани най-отгоре, представляваха допълнителна пречка.
Остана дълго време загледан в стената, питайки се дали няма да може да си направи въже от чаршафите, достатъчно дълго и здраво, за да издържи тежестта му. Но нямаше къде да го закрепи нито от едната страна на стената, нито от другата. В градината нямаше дървета, само цветя и храсти, а от другата страна на стената също нямаше никакви дървета. Той въздъхна и се върна в стаята. Поне не беше в кулата, помисли, изтягайки се на тясната кушетка. Беше уморен. Ужасно уморен…
Спа през цялата нощ. Когато се събуди на другата сутрин, осъзна, че това ще бъде последният му ден на земята.
Зара се смеси с група робини при чешмата и се заслуша в бъбренето им. Едва вчера беше пристигнала в Мекнес с баща си и Харун. Усилията й бяха възнаградени, когато узна, че жените са от султанския дворец. Всички оживено разискваха осъждането на Джамал и екзекуцията, насрочена за следващия ден.
— Толкова е романтично — въздъхна една дребна забулена жена с нежни кафяви очи. — Говорят, че шейхът предал султана заради една жена.
— Ако аз бях тази жена, щях да се разтопя от удоволствие, Талия — заяви друга жена.
— Ти си била с него, Зайнаб. Какъв е шейх Джамал?
— Много е красив — каза Зайнаб с въздишка — и галантен. Но обича друга. Султанът ми заповяда да му доставя наслада в тази последна нощ от живота му.
— На драго сърце бих си разменила мястото с тебе — изрече с лека завист Талия.
— Хайде, време е да се връщаме — каза Зайнаб. — Трябва да се приготвя за Джамал. Той трябва да умре като щастлив мъж.
Това накара останалите жени да се разхихикат, докато вдигаха стомните с вода и се отдалечаваха от чешмата. Зара ги последва, продължавайки да следи разговора им.
— В кулата ли ще даваш наслада на шейха, Зайнаб? — запита Талия, потрепервайки леко.
Никога не беше виждала кулата, но беше чувала, че е ужасно място.
— Шейх Джамал не е затворен в кулата. Дадоха му малка стая в двореца. Знаеш я, в дъното на източното крило. Има хамам и малка оградена градинка. Стената е много висока, за да я прескочи, а стаята е много малка, почти няма мебели, не е много по-приятна от кулата.
Зара получи всички сведения, от които имаше нужда, и побърза да се върне при баща си, за да му каже къде да заведе конете. Останалото беше нейна работа. Не биваше да греши.
След няколко часа Зара мина през портата на двореца, Беше изцяло прикрита от джелабата, лицето й беше плътно забулено и благодарение на това влезе безпрепятствено в двореца през вратата за жените.
Зара добре съзнаваше на каква опасност се излага, но реши да не обръща внимание на това. Когато бе пристигнала вчера в Мекнес, хората в града говореха само за едно — че най-доверените хора на султана ще бъдат измъчвани и екзекутирани. Зара и баща й бяха облекли бели роби вместо отличителните сини дрехи, които можеха да издадат, че са бербери, и без риск се смесиха с тълпата. Ако всичко тръгнеше както бяха планирали, Юсеф и Харун щяха да дойдат с конете под източната стена малко след полунощ.
Слънцето беше още високо в небето, но преди да се стъмни, Зара трябваше да направи много неща, за да спаси живота на Джамал. Успехът й зависеше от това, дали ще намери робинята Зайнаб и от нейната готовност да й помогне. Нарамила стомната с вода, Зара се запъти към кухнята.
— Сипи водата в котела — заповяда й някой.
Тя се подчини, обърна се и срещна погледа на една остроока жена, която бъркаше нещо в гърнето, сложено на огъня.
— Помогни тук, момиче. Обърни агнето на шиша и го полей.
Зара побърза да изпълни нареждането.
След като свърши и тази работа, тя подметна небрежно: