— Виждала ли си Зайнаб?
— Зайнаб вече не работи в кухнята. Ще я намериш в харема. Заповядаха й довечера да даде удоволствие на осъдения затворник. — И жената се изсмя. — Поне ще умре като щастлив мъж.
Зара работи мълчаливо още малко време. Когато робинята се обърна, тя тихо излезе от кухнята. Молейки се да не я познае Бадрия, отговорничката на харема, Зара се втурна по плетеницата от коридори към женското отделение. Беше благодарна, че поне отчасти познаваше двореца от краткия си престой тук като пленница, иначе щеше безвъзвратно да се загуби.
— Къде отиваш, жено?
Зара замръзна. Повикването на стража беше последното, което искаше да й се случи. Сниши почтително поглед, отвръщайки:
— Нова съм в двореца Казаха ми да отида в хамама, за да прислужвам на наложниците на султана.
— Върви — каза намусено стражът — и не закъснявай.
Зара побърза да отмине без коментар. Влезе в харема възможно най-незабелязано. Макар че беше точно толкова разкошен, какъвто си го спомняше, тя не се спря, за да гледа омаяно богатите килими под краката си, нито пищно украсените кушетки, покрити с коприна и брокат, или пък групичките шушукащи си жени, облечени в живописни харемски одеяния. Как щеше да намери Зайнаб в тази тълпа от красиви наложници?
Опитвайки се да се държи колкото може по-далече от Бадрия, Зара вървеше почти покрай стените на огромната зала, проправяйки си път към хамама. Банята беше невероятно оживена. Тя огледа внимателно навсякъде, но не можа да различи Зайнаб сред купчината красиви жени, защото край чешмата я беше видяла забулена. Обиколи бавно помещението, вслушвайки се в откъслечните разговори, като се надяваше да открие по някакъв начин коя е Зайнаб. Упорството й бе възнаградено, когато дочу две жени да си говорят за Джамал.
— Той е твърде млад и красив, за да умре — каза една стройна червенокоска.
— Иска ми се аз да бях избрана, за да направя последната му нощ на земята незабравима — въздъхна една нежна красавица с очи на сърна.
— Знаеш, че нашият господар няма да изпрати някоя от собствените си наложници или съпруги да дава наслада на един предател — изрече високомерно първата жена. — Зайнаб не е нищо повече от робиня. Исмаил не оказва чест на предателя, като му праща Зайнаб. Виж я. — И тя насочи елегантния си пръст към една дребничка брюнетка. — Робините не бива да бъдат глезени така.
Зара обърна поглед към въпросната жена. Не жена, реши тя, Зайнаб беше още дете, макар и с развита чувственост. Сластните й черни очи издаваха сексуални познания, далеч надхвърлящи крехката й възраст. Копринената завеса на лъскавата й черна коса едва прикриваше пълните й гърди, увенчани с големи тъмни зърна. Огледът на Зара приключи, когато Зайнаб отиде към масата за масажи и легна на нея.
Понеже наблизо нямаше никакви други прислужници, Зара побърза към масата с разтуптяно сърце.
— Лежи мирно, Зайнаб — каза тя с ласкав глас, потапяйки пръсти в бурканче с ароматен крем, и започна да го нанася по гърба и бедрата на Зайнаб.
После започна да втрива крема в гладката златиста кожа на младата робиня.
— Завиждат ти всички султански жени — каза полугласно Зара. — Мечтаят си да заемат мястото ти в леглото на шейха.
— Тъжно е — изрече Зайнаб. — Не мога да повярвам, че шейх Джамал е извършил предателство. Той е толкова почтен мъж.
— Добре ли го познаваш? — запита Зара.
Очите на Зайнаб се замъглиха.
— Достатъчно добре, за да знам, че няма да извърши предателство без основателна причина. Нали разбираш — каза тя, снишавайки поверително глас, — Джамал обича една жена толкова много, че е готов да умре заради нея. Говорят, че извършил предателство, за да може берберската принцеса и баща й да избягат от войниците на султана. Надявам се довечера да му дам толкова много удоволствие, че да забрави голямата си любов.
Докато ръцете на Зара масажираха нежната плът на Зайнаб, умът й не преставаше да работи. Това, което имаше намерение да направи, беше опасно, можеше да загуби живота си, но спасението на Джамал си струваше риска.
Зара доближи уста до ухото на Зайнаб.
— Чуй ме добре, Зайнаб. Моля те, не ме издавай. Аз съм Зара, берберската принцеса, чийто живот Джамал спаси.
— Ти си жената, която шейхът обича? — Тя погледна към отговорничката на банята и евнусите, които обслужваха наложниците, и с облекчение забеляза, че вниманието им е насочено другаде. — Смела си, но е много глупаво да дойдеш тук така.
— Джамал рискува живота си за мене. Не мога да направя нещо по-малко за него.
— Защо си тук? Голяма опасност те заплашва.
— Не мога да оставя Джамал да умре. — Отговорът на Зара беше прост, но покъртителен.