— Много си тиха тази вечер, малката ми. Свали си воала. Бих искал да погледам нещо красиво и да взема този спомен със себе си в смъртта.
Зара не помръдна. По гласа на Джамал можеше да заключи, че той има високо мнение за Зайнаб. Беше ли намерила тя екстаз в обятията му? Двете не бяха говорили за това, което се бе случило между Джамал и робинята.
— Какво има, Зайнаб? Какво не е наред? Изглеждаш ми различна. Чувствам…
Не можеше да каже какво точно чувства, защото не би могъл да понесе разочарованието, ако се окажеше, че греши.
— Какво чувстваш, господарю?
Джамал замря. Надежда и страх се бореха у него. Не можеше да бъде. Но все пак… Ръцете му се разтрепериха, когато посегна да отмести прозрачната тъкан, покриваща главата и лицето й. Очите му се отвориха широко, когато пред тях се разпиляха свободно копринените руси плитки и видя любимото лице на Зара в цялата му златиста красота.
Студен, отчайващ страх накара сърцето му почти да спре.
— Аллах, не! Сънувам ли? Каква е тази жестока шега? Зара е на сигурно място на борда на кораба ми. Не бих понесъл да е другояче.
— Не сънуваш, Джамал. Нима мислеше, че ще те оставя да отидеш на смърт, без да се боря? И баща ми е тук. Както и Харун. Няма да те оставим да умреш.
Жертвата на Зара извика сълзи в очите на Джамал. Не знаеше ли тя, че сега и за двама им няма изход? Щяха да умрат заедно. Погледите им се срещнаха и изведнъж тя се озова в прегръдките му. Той зацелува устата, бузите, челото й, после отново се върна към устата. И двамата не говореха, само вкусваха интимността без думи. Накрая Джамал се отдръпна леко.
— Сама си подписала смъртната си присъда, любов моя. Защо го направи? Бих могъл да приема смъртта, като знам, че си в безопасност. Как успя да се изплъзнеш от Харун? Какво прави баща ти в Мекнес? Ако го познаят…
— Чу стража, Джамал. Вратата ще остане заключена до утре на пладне. Баща ми и Харун планират бягството ни. Ще доведат бързи коне до източната стена в най-тъмните часове на нощта.
Джамал поклати глава, поразен от иронията на обстоятелствата.
— Стената не може да бъде изкачена. Вече огледах всяка педя от градежа. Най-отгоре има зазидани парчета счупено стъкло… ще ни разрежат на късчета, дори да можем да се изкатерим. Всичко е напразно, любов моя.
Изведнъж лицето му просветна.
— Може би не всичко е загубено. Ще излезеш от стаята забулена, както и дойде. Само ти и аз ще знаем, че жената, която е била с мене тази нощ, не е Зайнаб. Впрочем — зачуди се той — какво става със Зайнаб? Как я уговори да направи това? Не си й направила нищо, нали?
Червейчето на ревността се размърда под кожата на Зара.
— Не я застрашава никаква опасност. Ти като че ли си доста привързан към нея.
— Зайнаб е мило дете.
— Опитно дете — поправи го Зара.
Джамал се усмихна въпреки сериозността на положението.
— Ревнуваш ли, любов моя?
Зара го изгледа възбудено.
— Сега не е време да говорим за подобни неща. Само знай, че няма да напусна тази стая без тебе. Сега готов ли си да ме изслушаш?
— Ще те изслушам, но това няма да промени нищо. Стената не може да бъде изкачена.
— Баща ми ще намери начин да ни измъкне оттук. Вярвам безусловно и на него, и на Харун. Имат още много време да проучат положението и да намерят решение. Ние не можем да правим нищо друго, освен да отмерваме часовете и да чакаме сигнал от двамата.
— Ах, Зара, твоята непоклатима вяра е толкова въодушевяваща. Не знаеш колко много те обичам.
Зара замря.
— Какво каза?
— Обичам те, сладка магьоснице. Може да е вече късно за нас, но когато си тръгнеш оттук, искам да отнесеш спомена за последните ни мигове заедно.
Той я привлече в прегръдките си и тя покорно се прилепи към него, зашеметена от любовното му признание. Сериозно ли говореше или само казваше онова, което тя би искала да чуе?
— Направих те своя робиня, но аз самият бях поробен — прошепна Джамал срещу устните й. — Легни с мене, сладка магьоснице. Позволи ми да те любя. Искам да се изпълня със сладкия ти аромат. Искам да умра с твоя вкус на устните и с твоето ухание в ноздрите.
— Няма да умреш — възрази яростно Зара. — Няма да го позволя.
Джамал се засмя.
— Моята свирепа войничка! Ако баща ти и Харун успеят в начинанието си, никога повече няма да се съмнявам в тебе. Междувременно нека тази нощ бъде само наша, нека я направим незабравима.
17
Джамал привлече Зара към себе си, обсипвайки с целувки устата, клепачите, бузите, брадичката й. Тя изстена, когато той отново плени устата й. Огън плъзна в кръвта й, свивайки се на топка ниско в корема.