Зара вече се рееше в небесата, усещайки как душата й напуска тялото и полита нагоре, за да срещне луната и звездите. Тялото на Джамал се разтърси в яростна кулминация и се срина до нея.
Сигурно бяха задрямали, защото Джамал се събуди след малко, усещайки със сигурност, че не са сами. Придърпа завивката върху голото тяло на Зара и се надигна, взирайки се в сенчестите ъгли на стаята. Една фигура, загърната в тъмни дрехи, влезе в стаята през отворената врата на градината и се поклони.
— Аллах да е с тебе, господарю. Готов ли си да тръгнеш с принцесата?
Джамал скочи на крака, без да се притеснява от това, че е гол.
— Харун? Ти ли си?
— Аз съм, господарю. Не трябва ли да събудиш господарката Зара? Ще ви почакам при стената.
— Аллах да бъде благословен! Как си се прехвърлил през стената, без да те видят стражите?
— По-късно, Джамал. Юсеф и конете вече губят търпение. Трябва да побързаме. Необходимо е да се отдалечим колкото може повече от Мекнес, преди султанът да научи, че те няма, и да прати армията си да те преследва.
И като се обърна рязко, Харун изчезна в мрачините на градината.
— Зара се събуди от звука на гласовете. Отвори очи точно когато тъмната сянка мина през вратата.
— Джамал! — Светкавично се надигна, придърпвайки чаршафа над голите си гърди. — Къде си?
— Тук съм, любов моя.
Тогава тя го видя. Беше напълно облечен и се насочваше към нея.
— Тъкмо щях да те събудя. Харун беше тук. Чака ни в градината. Трябва да се облечеш много бързо.
Радост се разля по красивите й черти, когато скочи от леглото.
— Сега вярваш ли ми, невернико?
— Никога повече няма да се съмнявам в тебе, — засмя се Джамал, докато я прегръщаше силно. — Побързай, сладка магьоснице. Не знам как Харун ще ни прехвърли през тази стена, но ако някой може да го направи, това ще е той.
След минути двамата намериха Харун при стената. Джамал с изненада видя едно въже да виси, придържано от здрава кука. Той го дръпна и видя, че е изключително добре закрепено.
— Как не се наряза на парчета по тези счупени стъкла отгоре на стената? — запита Джамал.
Харун се ухили.
— Виж.
Джамал се взря нагоре към ръба на стената. Различи нещо бяло, разстлано върху част от нея.
— Какво е това?
— Дебела постелка от овчи кожи. Юсеф се досети. Когато стигнах горе на стената, обърнах куката и спуснах въжето в градината. После не ми беше трудно да сляза долу.
Джамал още не беше убеден.
— Щом се качим горе на стената, как ще слезем?
— Това е още по-умно измислено. Почакай и ще видиш. Впрочем, беше моя идея. Юсеф настоява господарката Зара да се качи първа.
— Можеш ли, Зара? — запита загрижено Джамал.
— Лесно е — отвърна Зара. — Само ме повдигни.
Джамал я хвана през кръста и я вдигна, а тя се залови здраво за въжето. После, като опираше крака в стената, тя полека се изкатери нагоре. Когато стигна гребена, се отпусна на овчите кожи и погледна надолу, питайки се как ще слезе сега на другата страна.
— Какво ще прави тя сега? — поиска да разбере Джамал. — Надявам се, знаеш какво следва, нали, Харун? Ако Зара се нарани, никога няма да си го простя.
— Само гледай — каза снизходително Харун.
Лицето на Джамал се изкриви болезнено, когато Зара скочи от гребена на стената и изчезна от погледа му.
— Аллах да й е на помощ! Какво стана?
— Не сега, Джамал. Ти си следващият. Аз идвам след тебе и ще махна въжето. Султанът ще има да се чуди как си избягал.
С пълна вяра в Харун Джамал сграбчи въжето и се покатери по стената чак до гребена й. Спря за миг, за да се взре надолу в тъмнината. Едва различи облечените в тъмни дрехи фигури, застанали под стената. Радост изпълни сърцето му, щом забеляза една магарешка каручка, натоварена догоре със сено.
— Скачай! — долетя до него гласът на Зара през гъстия мрак и той се подчини веднага.
Тупна право в сеното. Ударът му взе дъха, но иначе му нямаше нищо. Зара се примъкна към него.
— Добре ли си?
— Нищо ми няма, а ти как си?
Тя разтърка седалището си.
— Понатъртих се на едно-две места, но нищо сериозно.
— Слизайте оттам и двамата! — изсъска Юсеф. — Харун вече се качи на стената.
Двамата се смъкнаха от каручката и отправиха погледи нагоре към Харун. Най-напред се спусна въжето и те веднага го изтеглиха. След това Харун скочи право в каручката заедно с постелката от овчи кожи.
— Къде е стражът, който обикновено патрулира тук? — запита Джамал.
— Погрижих се за него — отвърна Харун. — Хайде, трябва да тръгваме, докато градът още спи.
Изведнъж от сенките под стената се отлепи един мъж. Покатери се на каручката и без да каже нито дума, взе юздите. Тупна задницата на магарето и то задърпа каручката по пустата уличка. След минути мъжът и каручката изчезнаха в нощта.