— Елате, Зайнаб ни чака наблизо с конете.
— Зайнаб ли? Робинята? Да не си полудял, Юсеф? Какво прави тя тук?
— Зара й предложи нашата закрила. Зайнаб настоя да ни придружи и не ми даде сърце да й откажа. Тя няма да е в безопасност в града. Исмаил ще прерови навсякъде за нея, щом отсъствието й се разкрие. Ще сметне, че тя е била в стаята ти, когато си изчезнал, и е последната, която те е видяла. Ако Исмаил я намери, тя ще бъде сурово наказана за участието си в твоето бягство.
— Бягството нямаше да бъде възможно без Зайнаб — каза Зара. — Тя е добре дошла при нас, нали, Джамал?
— Разбира се, но трябва да побързаме. Налага се да стигнем в Танжер колкото може по-скоро, преди Исмаил да е конфискувал кораба ми.
Бегълците потънаха в сенките, следвайки Юсеф, и забързаха по тесните улички на стария град. Зайнаб ги чакаше с конете в една пресечка. Качиха се мълчаливо на седлата и потеглиха. Юсеф даде знак за почивка едва след като стигнаха на няколко мили извън града.
Небето беше още тъмно, не се виждаше никакъв признак за приближаващото се зазоряване. Тънкият лунен сърп висеше ниско в небето. Зара загледа как се плъзва зад един облак и изчезва. Без никой да й казва, тя знаеше, че е дошло време баща й да се върне в планинското си убежище. Сърцето й се късаше. Една част от нея искаше да остане с Юсеф, да язди до него, както винаги беше правила. Но друга част, по-нежната, която съвсем наскоро беше открила, признаваше, че тя вече не е същата жена. Щеше да има дете, детето на Джамал, и трябваше да защитава този малък нов живот, който растеше в нея. Но беше ли готова да напусне тази сурова, непрощаваща земя, която толкова обичаше? Беше ли готова да последва Джамал на едно непознато ново място, при чужденци и неверници?
Размишленията на Зара бяха прекъснати, когато Юсеф заговори, обръщайки се към нея:
— Време е да се разделим, дъще. Трябва да се върна в планините Риф. Ще ми липсваш, но ще бъде себично от моя страна да не искам по-добър живот за тебе.
Зара беше сигурна, че звукът, който долови, беше от срутващото се в развалини нейно сърце.
— Не мога да те оставя, татко. Джамал ще ме разбере. Трябва да остана и да се боря.
Джамал побутна коня си по-близо до нейния и взе юздите от ръцете й. Гласът му беше твърд и неумолим.
— Единственото, което разбирам, е, че ще дойдеш с мене. Юсеф мисли като мене. Най-добре е за тебе за напуснеш Мароко. Ти си моя, Зара. Няма да допусна да ме изоставиш.
— Пази я добре, Джамал — каза Юсеф, примирен със загубата на любимата си дъщеря.
— Зара ще живее с мене в наследствения дом на графовете Ланфорд в графство Кент — каза Джамал. — Пращай посланията си до нея на този адрес.
— Кои са графовете Ланфорд? запита Зара. — Ти ми каза, че майка ти живее в Англия. Те твои роднини ли са?
— Аз съм Джамал Брантли, граф Ланфорд — призна Джамал. — Преди дядо да почине, бях само маркиз. Наследих титлата миналата година заедно с големи имения в Ирландия и Англия и съответно значително състояние.
Зара беше смаяна. Какви тайни криеше още Джамал?
— Имаш ли съпруги и наложници в Англия?
Той се засмя.
— В Англия е позволено мъжът да има само една съпруга. Някои мъже поддържат любовници, но още не съм чувал за англичанин с харем. Не се страхувай, сладка магьоснице, ти си единствената жена, която искам.
Това, което не каза, беше, че майка му е избрала една млада благородничка, за която искаше да го ожени. Въпреки че той не желаеше този съюз, майка му много я харесваше.
— Може ли да поговоря насаме със Зара? — запита Юсеф.
— Разбира се, но моля те, помни, че е опасно да се бавим. Ще спрем за малко първо в Рая, а после отиваме направо в Танжер.
— Ще бъда кратък.
Джамал не искаше да пуска юздите на Зара, но го направи неохотно и се отдалечи, за да се посъветва с Харун.
— Какво има, татко? — запита Зара. — Да не си променил решението си? Искаш ли да остана с тебе?
— Искам да бъдеш щастлива, Зара. Ако не можеш да отидеш в Англия с Джамал, няма да те насилвам. Наистина ли искаш да станеш негова съпруга? Сърцето ми казва, че обичаш този мъж.
— Не мога да те лъжа, татко. Наистина обичам Джамал. И вярвам, че и той ме обича. Но Англия е толкова далече. Ще трябва да започна живота си наново на непознато място, където всичко ми е чуждо.
— Значи искаш да останеш в Мароко?
Тя сведе поглед.
— Нося детето на Джамал.
— А, сега разбирам. — Той я погледна с присвити очи и сурово изражение. — Ако ми го беше казала, нямаше да допусна да излагаш на риск живота си заради него.