— Затова не ти казах. Той дори още не знае.
Изведнъж Джамал се появи край тях.
— Опасно е да се бавим.
— Джамал е прав, дъще. Трябва да вървиш. — Той вдигна ръка за сбогом. — Аллах да пази вас и…
— Татко! — Зара поклати глава. Искаше тя лично да каже на Джамал за детето. — Аллах да пази и тебе, татко.
Хлипания задавиха гърлото й, когато Юсеф се отдалечи в нощта.
За да избегне всякакви рискове, Джамал пое юздите на коня на Зара и двамата препуснаха редом. След по-малко от час стигнаха в Рая. Джамал беше толкова сигурен, че бягството му няма да бъде открито, преди да са изминали доста път до Танжер, че реши да спре тук за кратко и да се подсигури.
Изтръгнат от съня си, Хамет стоеше пред своя господар, кършейки ръце, и слушаше внимателно думите на Джамал.
— Нямам много време, Хамет. Двамата със Зара трябва да тръгнем преди зазоряване. Има да се направят много неща, преди хората на султана да пристигнат да конфискуват дома и имуществото ми. Слава на Аллаха, че по-голямата част от богатството ми беше пренесено в Англия при последното пътуване. Сега ще взема само една кесия златни монети със себе си в Танжер. Останалото трябва да се разпредели по равно между войниците, слугите, робите, Нафиза, доктор Давид бен Израел, тебе и Харун. Има достатъчно пари в съкровищницата ми, за да станете всички богати.
Точно тогава Харун влезе в залата, последван от всички, които живееха и работеха в двореца.
— Събудих всички, Джамал. Те очакват заповедите ти.
— Някои от вас може би вече знаят — каза Джамал, обръщайки се към голямата група мъже и жени, застанали в преддверието, — че ме издирват, защото съм осъден на смърт от султан Мулай Исмаил. Дължа живота си на господарката Зара, баща й и Харун. В Мароко вече не е безопасно за мене. Смятам да напусна страната с кораба си. Тъй като нося отговорност за всички вас, желая всички роби да бъдат освободени. Роби, войници и слуги — всички ще получат кесия със злато, достатъчна, за да може всеки от вас да започне нов живот.
Сред събраните се надигна развълнуван шепот.
— Харун ще се погрижи за разпределянето. Предлагам всички да напуснете Мароко, преди войниците на Мулай Исмаил да са пристигнали да конфискуват собствеността.
Доктор Давид бен Израел пристъпи напред.
— Винаги съм искал да видя Англия, господарю. Ще има ли място на кораба ти за моята скромна личност?
— И аз, господарю — пристъпи напред Нафиза. — Аз съм стара жена, няма къде да ида. Моля те, вземи ме със себе си. Мога да ти помагам, на тебе и на твоята господарка.
— И аз искам да дойда с тебе, господарю — обади се Хамет с достойнство в гласа. — Никой англичанин не може да се грижи за тебе така, както аз.
— Няма нужда да казвам, че ще дойда с тебе, Джамал — заяви Харун. — Бил съм в Англия много пъти. Ще ти служа и там така, както ти служих тук.
Джамал беше наистина развълнуван.
— Сигурни ли сте, приятели? Англия не е слънчевата страна, с която сте свикнали. Там е студено и влажно.
— Ще бъде голямо приключение — заяви Давид бен Израел. — Може да съм стар, но не толкова, че да не се насладя на едно ново приключение.
Нафиза и Хамет закимаха утвърдително.
— Много добре — съгласи се Джамал. — Но такава голяма група, пътуваща за Танжер, ще събуди подозрение. Ето какво предлагам. Ние със Зара отиваме в Танжер, казваме се на моя кораб и отплаваме незабавно за Могадор, пиратското убежище на атлантическото крайбрежие. Исмаил няма да се сети да ни търси там. Онези от вас, които искат да дойдат с мене в Англия, ще се качат на „Корсар“ в Могадор. Доверете се на Харун, той ще ви заведе дотам в пълна безопасност.
Харун се намръщи.
— Мястото ми е при тебе, Джамал.
— Другите имат нужда от тебе повече, отколкото аз в момента, приятелю. Не се страхувай, ние със Зара няма да имаме никакви неприятности. Освен това, тук имаш да свършиш много работа, преди да дойдат хората на султана. Разпредели златото и среброто така, както ти казах. Изнеси от двореца всички ценни неща, разпредели и тях, и запасите от храна между селяните. По-добре те да ги вземат, отколкото султанът. Ако стигнем първи до Могадор, ще ви чакаме. Ако ти стигнеш пръв, ще те търся в Пиратския хан на кея.
— Не искам да ходя в Англия.
Тълпата се разстъпи и напред излезе Саха.
Джамал изруга. Беше забравил за бившата си наложница. Сега Саха принадлежеше на Харун и Джамал нямаше думата за нейната съдба.
— Ще вървиш там, където съм и аз — отсече Харун. — Приготви се за пътуването, заминаваме призори. — Той се обърна към Хамет, Нафиза и лекаря. — Вървете и се пригответе за пътуването. Вземете само каквото ви е най-нужно, защото най-важното е бързината.