— Още нещо, Харун — допълни Джамал. — Оставям Зайнаб под твоите грижи. Тя иска да придружи Зара в Англия и не ми дава сърце да й откажа.
Макар на Харун никак да не му се искаше да играе ролята на бавачка за една петнадесетгодишна съблазнителка, той кимна утвърдително.
След като всички излязоха от преддверието, Джамал влезе в спалнята си, където беше оставил Зара. Надяваше се тя да си е отпочинала за краткото време, което й беше отпуснал. Намери я заспала дълбоко, подпряла буза на дланта си. Изглеждаше толкова привлекателна, толкова невинно изкусителна, че трябваше със силата на волята си да се въздържи да не съблече от себе си всичко и да я вземе още тук и сега. За съжаление, нямаше време. Когато стигнеха на кораба му, щяха да се наслаждават на воля един на друг. Може би нямаше да я пусне да стане от леглото, докато не стигнат в Лондон. Усмихна се при мисълта да се люби със Зара ден и нощ, колкото и седмици да бяха необходими, за да стигнат до местоназначението си.
Присядайки на ръба на кушетката, той положи нежна целувка на челото й. Зара промърмори насън и се усмихна, което окончателно обърка Джамал.
— Събуди се, сънливке. Време е да тръгваме.
Тя се размърда и отвори очи. Посегна към него и той я притисна до себе си.
— Готова съм. Кое време е?
— Два часа остават до разсъмване. Нафиза ни е опаковала дрехи, слугите приготвиха храна. Трябва да хапнеш нещо, преди да тръгнем.
Сякаш думите на Джамал го бяха повикали, в стаята влезе Хамет с поднос, отрупан с храна.
— Приготвена е и допълнително храна за пътуването ви, господарю. Аллах да бди над тебе и твоята господарка.
— И над тебе, Хамет. Ще се видим пак в Могадор.
Докато Зара ядеше ориз с агнешко и пиеше ментов чай, Джамал й обясняваше какво се беше случило, докато тя си почиваше.
— А ако не са щастливи в Англия? — запита тя, отхапвайки от бадемовите сладки, от които се стичаше мед.
— Тогава „Корсар“ ще ги откара обратно в Мароко или някъде другаде по света, където пожелаят да се установят.
— А ако аз не съм щастлива, Джамал?
Той мълча толкова дълго, че Зара помисли, че не я е чул. Накрая той изрече:
— Ще те направя щастлива и никога няма да искаш да ме напуснеш, сладка магьоснице. Ще те науча на английски по време на пътуването ни към Англия, ще ти разкажа за всички обичаи, които несъмнено ще ти се видят странни. Повярвай ми, Зара. Обичам те. Никога няма съзнателно да те направя нещастна.
И когато той запечата обета си с целувка, Зара се замоли дано да бъде така.
18
Луната се измъкна иззад облаците, когато Зара и Джамал се качиха на отпочинали коне и излязоха от вратите на Рая. Хамет и Харун ги изпратиха, а после се върнаха в двореца, за да изпълнят заповедите на господаря си за разпределянето на богатството му.
Налегнат от тъга, Джамал не погледна назад, отдалечавайки се в избледняващата нощ. Да загуби дома, който беше гордостта и радостта на баща му — това беше все едно да го отделят от една съществена част от самия него. Докато Мулай Исмаил беше жив, Джамал знаеше, че няма да може да се върне в страната, която обичаше, а тази мисъл го съкрушаваше. Но в същото време го изпълваше със странно вълнение.
Винаги му бе харесвало да посещава Англия. Беше английски граф, достатъчно богат, за да прави каквото си иска, да ходи където желае. Пред него се отваряше цял един нов живот и понеже по природа беше оптимист, той се опита да се съсредоточи върху всички възможности, които му предлагаше Англия.
Пиратството ставаше все по-опасно, а плячката — все по-малка. Колкото и да обичаше възбудата от ограбването на кораби в открито море, време беше да обърне талантите си към други начинания. Сега имаше Зара. Тя беше цялата възбуда, от която се нуждаеше. Не би могъл да мечтае за по-голям дар от това, да лежи в прегръдките й и да се люби с нея всяка нощ, докато бъдат живи.
Мислите на Зара бяха по объркващи и не толкова оптимистични. Да изостави баща си и всичко, което досега бе познавала и обичала — това за нея беше ужасно болезнено. Не знаеше нищо за Англия и за народа й. Малкото, което Джамал й беше казал, никак не я успокояваше. Поне жените не бяха принудени да живеят в хареми и да забулват лицата си, когато излизат навън, помисли тя с леко удовлетворение.
Зара не можеше да не се пита дали Джамал ще се промени, когато пристигнат в Англия. Тя винаги мислеше за него като за арабин, но в действителност той беше наполовина англичанин. Как щеше тя да се сравнява с бледите английски рози, за които толкова беше слушала? Опита се да не мисли за Англия и как ще я приемат там, а вместо това се съсредоточи върху детето, което растеше в нея.