Джамал спря за почивка малко след разсъмване, за да могат и конете да пият вода. Зара беше толкова уморена, че се наложи той да я свали от седлото. Остави я под сянката на едно клонесто маслиново дърво и отиде да напои конете на близкия поток. Когато се върна, Зара вече беше заспала. Той я остави да спи два часа, преди да я събуди.
— Не можем повече да се бавим — каза, като я събуждаше с целувки. — Приготвих малко храна и напълних меха с вода. След като хапнем и задоволим жаждата си, ще трябва пак да потеглим.
Седем дни и седем нощи по-късно те стигнаха до амфитеатралните хълмове, заобикалящи Танжер. Стратегически разположено срещу Гибралтарския проток, оживеното пристанище свързваше Европа и Африка чрез морето. Мулай Исмаил съвсем наскоро беше отвоювал града от португалците.
Джамал сметна за разумно да продаде уморените животни при градските порти и получи сносна цена за чистокръвните арабски коне. Влязоха в стария град пеша и тръгнаха по тесните улички, претъпкани с хора. Вървяха накъм пристанището, където беше закотвен корабът на Джамал.
— Наоколо като че ли има повече войници от обикновено — прошепна Джамал, когато отминаха поредните двама войници на султана, набиващи се на очи с тъмномахагоновия цвят на кожата си.
Както изискваше ислямският закон, Зара беше облечена в джелаба и лицето й беше забулено, Но под белия тюрбан на Джамал всеки можеше да разпознае лицето му.
— Това не ми харесва — изшептя той, когато двама войници се сбутаха и ги загледаха втренчено. — Не е нормално в Танжер да има толкова войници. Следвай ме. Много е опасно да бъдем на улицата през деня.
Той мина през една порта и Зара го последва. С изненада видя, че се е озовала в малка, пищна градина. Джамал като че ли знаеше точно къде отива — хвана я за ръка и я поведе по един украсен с рисунки коридор. Една жена, облечена в прозрачни харемски дрехи, побърза да ги посрещне. Дълга абасонова коса обграждаше екзотичното й лице със златиста кожа. Издължените й като на котка черни очи бяха очертани с въглен, устните и бузите й бяха изрисувани с червило.
— Добре дошли в Дома на многото наслади, млади господари. Какво ще е вашето развлечение днес?
— Съпругата ми и аз имаме нужда от отделна стая за няколко часа, Зинобия. Ще ти платя добре за нея. И за мълчанието ти по повод посещението ни — добави той загадъчно.
Многозначителна усмивка припламна в очите на Зинобия.
— Шейх Джамал! Колко ни липсваше в Дома на многото наслади! — Оценяващият поглед на Зинобия се спусна по тялото на Зара. — Молбата ти е необичайна, но понеже си отдавнашен приятел, ще се погрижа да имаш цялото усамотение, което ти е необходимо. Последвайте ме.
Когато Зара разбра в какъв дом е попаднала, тя замръзна. Многото наслада, наистина. Явно Джамал често беше посещавал такива заведения и добре познаваше „многото наслади“, които те предоставяха.
— Ела, Зара — каза Джамал, хващайки я за ръката. — Тук ще бъдем в безопасност до настъпването на нощта, когато можем да излезем на улицата незабелязано. Дотогава ще е дошъл приливът и „Корсар“ ще отплава в мига, когато се качим.
Зинобия ги заведе в отделение от няколко просторни, изпълнени с въздух стаи, една от които беше хамам; това много се хареса на Зара. Тя беше цялата напрашена и мръсна, и толкова изпотена, че не можеше да понася собствената си миризма.
— Имате ли нужда от прислужница? — запита Зенобия.
— Ако имаш такава, на която може да се вярва — каза Джамал. — Гладни сме и имаме нужда от нови дрехи. Прати прислужница да ни донесе чисти ризи, шалвари и връхни дрехи. — Той посегна под джелабата си, извади кесията със златни монети, която бе вързал за връвта на шалварите, извади две блестящи монети и ги подаде на Зенобия. — Благодаря ти.
— Неприятности ли имаш, господарю? — запита жената.
— По-добре да не знаеш. Ще тръгнем, преди да се свечери. Междувременно съпругата ми има нужда да си почине. Пътуването я измори.
Погледът на Зенобия още веднъж опипа стройната фигура на Зара, сякаш за да проникне под плътните дрехи и да огледа тялото й под тях.
— Ще ви оставя насаме — каза тя. Съблазнителна усмивка се плъзна в ъгълчето на пълните й устни. — Няма да бъда далече, ако ви потрябвам.
Замайващият мирис на парфюма й остана във въздуха дълго след като тя излезе от стаята. Зара махна воала си и погледна втренчено към Джамал.
— Ти като че ли добре познаваш тази Зинобия.
— Ревнуваш ли? — запита Джамал развеселен.
Тя се отпусна тежко на кушетката и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Не, изобщо.
— И не би трябвало. Домът на много наслади е първата спирка на мнозина моряци, които се връщат след месеци, прекарани в морето. Тоест тези, които могат да си го позволят. Които не могат, отиват в бордеите край пристанището, където се предлагат не толкова добри условия. Аз съм мъж, сладка моя магьоснице. Зинобия и подобните на нея са само красиви развлечения, с които мъжът се забавлява и после забравя. Те утоляваха страстта ми след дългите месеци без женски ласки.